Гъмп & син
Уинстън Грум
ик Бард
стр. 223
цена: 6.00
Продължение на книгата, която не съм чел, но пък съм гледал филма. Е, как.
Май щях да я прочета преди години, но попаднах на екземпляр с липсваща кола, така че разумно отложих. Докато преди 2 дни не се наложи да търся нещо за из път.
Накратко: Форест Гъмп е глупав, осъзнава слабоумието си, но не се спира. Има уникален правопис. И подрастващ син. Съдбата му, ако беше личност, щеше да е икона в лудница.
Да отбелязваме нещата: (не е връх в хрумванията ми, но все пак)
бележка1 - мистър Грум май е искал просто да поизцеди още малко от идеята. Сигурно е успял, но в никакъв случай не е надминал екранизацията. Значи, цедил, цедил, a в устата остава възкисел спомен заради което.
бележка2 - въпреки прекрасния ритъм, с който се случват нещата, се натрапва един малко нелогичен преход от един в друг епизод. Т.е. - написано е приятно, но е пълно с бели конци. Постоянно се появява някой иззад ъгъла и кара Форест да пътува до другия край на света, за да: залови Саддам, ръководи корпорация, бъде Давид, играе американски футбол, бутне Берлинската стена, прави пари от свине, дегустира нова кока кола, омаже цял град с лайна, направи велик бизнес. Във филма нямаше такива груби подскоци от случка в случка и нещата някак следваха своя вътрешна логика. Идиотска, но да не забравяме за кого става дума.
бележка3 - очаквах повече от сина на Форест, т.е. - от Грум, който все пак решава кой и къде. Да, момчето е почти гений, но образът му се мярка само тук-там. И без това контрастът не винаги е приятен.
бележка4 - в края на книгата има 'сентенции', част от които са доста прилични. Например:
И в общи линии книгата е добра, но неочаквано лековата и някак далеч на опашката след първата. Или, за да сме по-точни, след филма по първата.
Но да си идиот не е толкова зле. Стига да си добряк и да си мислиш, че правиш най-правилните неща.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - циклопедично
Уинстън Грум
ик Бард
стр. 223
цена: 6.00
Продължение на книгата, която не съм чел, но пък съм гледал филма. Е, как.
Май щях да я прочета преди години, но попаднах на екземпляр с липсваща кола, така че разумно отложих. Докато преди 2 дни не се наложи да търся нещо за из път.
Накратко: Форест Гъмп е глупав, осъзнава слабоумието си, но не се спира. Има уникален правопис. И подрастващ син. Съдбата му, ако беше личност, щеше да е икона в лудница.
Да отбелязваме нещата: (не е връх в хрумванията ми, но все пак)
бележка1 - мистър Грум май е искал просто да поизцеди още малко от идеята. Сигурно е успял, но в никакъв случай не е надминал екранизацията. Значи, цедил, цедил, a в устата остава възкисел спомен заради което.
бележка2 - въпреки прекрасния ритъм, с който се случват нещата, се натрапва един малко нелогичен преход от един в друг епизод. Т.е. - написано е приятно, но е пълно с бели конци. Постоянно се появява някой иззад ъгъла и кара Форест да пътува до другия край на света, за да: залови Саддам, ръководи корпорация, бъде Давид, играе американски футбол, бутне Берлинската стена, прави пари от свине, дегустира нова кока кола, омаже цял град с лайна, направи велик бизнес. Във филма нямаше такива груби подскоци от случка в случка и нещата някак следваха своя вътрешна логика. Идиотска, но да не забравяме за кого става дума.
бележка3 - очаквах повече от сина на Форест, т.е. - от Грум, който все пак решава кой и къде. Да, момчето е почти гений, но образът му се мярка само тук-там. И без това контрастът не винаги е приятен.
бележка4 - в края на книгата има 'сентенции', част от които са доста прилични. Например:
Не си купувайте дрехи и предмети, които не можете да си позволите, освен ако наистина не ги желаете.
Спокойствието е по-добро от малкото удоволствие.
Не се опитвай да се подстригваш сам.
И в общи линии книгата е добра, но неочаквано лековата и някак далеч на опашката след първата. Или, за да сме по-точни, след филма по първата.
Но да си идиот не е толкова зле. Стига да си добряк и да си мислиш, че правиш най-правилните неща.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - циклопедично
5 коментара:
E-e, не:) Не може да четеш продължение на книга, по която само ги гледал филма. Брутално непрофесионално е:Р
Не че аз не го направих с "Бриджит Джоунс", но четох първата и гледах втората:)
Защо коментираш преди да съм направил всички редакции!? :)
Иначе по темата - аз мога всичко. И продължение преди първата част мога.
Не е лоша книгата. Но 'зрънцата мъдрост' драскат неприятно по гладкото малоумно стъкло. Натрапчиво някак.
Аз се бях засилил да чета и двете - първа част и продължение. Набавих ги и почнах. Както може би помниш обаче, манджата ми дойде малко пресолена и така и не стигнах до продължението. Както разбирам, навреме съм се спрял.:)
Аз си купих първата книга - огромно разочарование и никаква връзка с този семпъл, романтичен филм, който всички обичаме. До колко заради превода и до колко заради самия автор, но книгата ми се стори на места безвкусна, на места твърде ценична, а самият Форест - като полупсихопат-дебил, който е всичко друго, но не и симпатичен. Нямаше нищо по детски невинно в държанието му, както бе представен във филма, а през цялото време се опитваше да нацомби милата си приятелка... ай сиктир! Да живее Холивуд, дето може да направи шедьовър и от най-посредствената книга. Амин.
@цонко
Бях забравил, но сега си припомних. Одобрявам правилният ти избор :) Сега можеш да, ъ, заспиш спокойно, нали? :)
@cow
Да нацомби приятелката си.
Да нацомби...
Нацомби.
Странно, в продължението не е такъв, дори прилича на филмовия Гъмп по въпроса - срамежлив, свенлив и т.н.
Но облада една секретарка, както и западногерманка, която каза "Ах!" :)
Може би ще прочета първата книга. Отсега замислям похвално слово (с елементи на остарели думи) в полза на Холивуд и Ханкс. Който, btw, се появява в Гъмп&син и казва на героя си f2f, че май е нещо наистина глупав.
Публикуване на коментар