Тесеракт

Тесеракт
Алекс Гарланд
ИК Кротал
228 страници
≈259 филипински песо




Тесерактът е куб в четири измерения, хиперкуб. Трудно може да си го представите, дори ако гледате това видео, защото ами, хм, мислим триизмерно. И не, не става дума за фантастика, тесерактът си е съвсем официален, учи се някъде в девети клас.

Началото напомня за 'Плажът' - млад западняк в гореща стая някъде в Азия. Манила. Екзотично и лепкаво. После историята му се преплита с тази на подземен бос, който си пада чешит (само тази дума ми хрумна, за да опиша човек, който благовъзпитано би ти наредил да се простиш с ръцете си, ако докоснеш ленения му панталон) и чиято аура остава и след смъртта му, но поотслабнала.
И историята на охранителя, който не е стрелял с пистолет. Тук всичко спира на пауза след няколко изстрела в порутен хотел. С тези герои е ясно, че ще се видим и по-късно, някъде из финалните кадри (на задната корица е подсказано).

Следва разказ за Роза и спомените за детството и. Село на брега, в което да си желязна девственица е козът на козовете. Любов и шишенце зелена течност. Пак пауза.

Накрая е разказът за хлапето, което продава сънищата си на странен богаташ. И тича, за да види какво се е случило с баща му. Тича из тъмни улици, след двама мъже с пистолети, преследващи загиващ америакaнец.

Трите наистина се преплитат на финала. Или разплитат. С умерена доза символи и развръзка за всеки от замесените.

Отказах да броя различните ъгли, от които може да се видят фрагменти от историята, и да се опитвам да го свържа с тесеракта.

На много места пише, че 'Тесеракт' е по-хубава книга от 'Плажът'. Аз не съм сигурен, защото другата не я помня кой знае колко, а пък и смятам филмът за добър, напук на всякакви анти-лео-ди-каприо настроения. Тук приключенията са по-малко, а финалът стиска по-надълбоко и по-трудно смилаемо.

Абе, трудно ми е да пиша за книгата.

Да се ограничим с приникновеното 'яка, да, много яка' и толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - черно куче, сгазена котка