А утрините тук са тихи...

А утрините тук са тихи...

Борис Василиев
"Народна младеж" Издателство на ЦК на ДКМС
135 страници
1.43 лева (1973г.)

Андрея Илиев ми я препоръча преди време, а наскоро директно я пъхна в ръцете ми, явно досещайки се, че сам трудно ще стигна до нея.

Руска книга за Войната. Аз? Верно?

О йе!

Наистина бях забравил и името, и автора, помнех смътно само резюме на сюжета. Който след прочитане може да се обобщи така: Втората световна война, селце край съветската граница, в което са настанени войници. Старшина е длъжен да се справя с уникална ситуация - подчинените му са само жени! А въпросният взвод (или рота, или дявол знае какво; нали съм бос по казармените теми) му бива натресен, защото той постоянно се оплаква от това, че мъжете пият ракия и гонят момите в селцето.

В ответ се налага да командва млади жени, които отвръщат с хихикане и намеци, предизвикващи смях у всеки, освен него. ("Вдигнете си полите!" - заповядва старшината при един сериозен и опасен преход през блатото. - "Такава заповед няма в устава, другарю" - отвръща някоя по-устата девойка и всички се хилят).

След двайсетина страници нещата стават по-сериозни; двама германци (фашистът е звяр!) преминават границата с количества взрив в раниците си и се шмугват в горите. Старшината оставя най-опитната другарка в селцето, взима 5 девойки и тръгва подир вразите с идеята да мине по пряк и опасен маршрут, след което да залови диверсантите.

На следващите стотина страници историята е страхотна, наистина страхотна. И ако човек игнорира по-грубите патриотарски лозунги, останалото си заслужава без никакви уговорки.

Най-странното и същевременно най-ценното в повестта е обемът случки, действия и емоции, завързани и развързани върху толкова малко страници. При това с невероятно образен и семпъл изказ. Всичко е леко и простовато, а историята се запечатва в главата в детайли, с любими реплики и чудни сравнения. Действието е много стегнато, последователно, запомнящо се. Майстор-разказвач се оказва този Василиев.

Такива хора сигурно разказват адските истории вечер край огъня, за радост на онемелите слушатели.

Друг интересен факт, който ще остане в автобиографичните ми записки, е обаждането на Андрея, с което ме предупреди, че по книгата всъщност има филм, стар, черно-бял, с номинация за Оскар за чуждестранен филм '73 и ще го дават по еди-коя-си телевизия, уикенда, два пъти.

Аз го изпуснах, разбира се, хванах само неделната прожекция, последния половин час. Тъжната част.

И ме е яд, че черно-белите кадри не могат да покажат всеизвестната червенокоса девочка, пък била тя и с автомат в ръце.

Тъй като повестта се чете много бързо и леко (а аз знам, че всички сте много заети и без грам свободно време) и въпреки това в нея се случват сума интересни неща, ви я препоръчвам чистосърдечно. Ако се дърпате, ще ви я напъхам в ръцете.

Хо Хо Хо!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - коклюш зад ъгъла