януари 07, 2009

Платформата

Платформата
Мишел Уелбек
ик Факел Експрес
320 страници
8 лева





Купих си книгата поради две причини: споменаването на автора в блога на armydreamer по повод друга негова книга (заедно със Стрейндж & Норел!) и вероломно примамващата корица, в чийто дизайн сякаш дреме покана за изобретения и приключения, някакво ново Велико Техническо Откритие в, да речем, тропиците край самотна делта на застинала във времето река. Това първо впечатление се оказа стопроцентова заблуда, разбира се. А фактът, че корицата се мачка лесно, разбрах в последствие, но не ме трогна много.
Кориците-са-важни-в-началото. (за това ще си говорим пак, когато скоро пиша за новия Стърджън - тук и тук)
Значи, бързият и подлежащ на критики извод за книгопазаруването е: една препоръка и пленителен вид са достатъчни.

А за книга като тази не се пише лесно.
Много несимпатичен главен герой. Особено в началото, когато тази отчуждена, носеща се по течението натура, ми приличаше на неприятен бълбукащ вулкан отвътре и мумия отвън. В допълнение със снимката на автора от задната корица, въпросният френски чиновник (също се казва Мишел) се издига едно ниво нагоре по скалата на универсалната неприязън. И почти липсващата комуникация с други живи същества на първите страници е като контрастен фон за мислите му - болезнено откровени, сексуални, апатични, бавни, безперспективни.
Скоро обаче нещата се променят, животът придобива смисъл и въпреки че в нито един миг не съм се отъждествил с главния герой (което пък, казват някои, е важно условие, за да ти хареса една книга), действията и мислите му се оказват сякаш единствено възможно свързващо звено за всички аспекти на историята. В "Платформата" е фрашкано със социология, психология, еротика, икономика (особено туризъм), литература, география, религия и история. Пълнокръвно, а?

Историята започва с едно екзотично пътуване в Азия, което разказващият в първо число предприема след смъртта на баща си. Среща интересна жена, с която си пасват, и заживяват заедно, когато се връщат във Франция. Всичко бавно и сигурно кристализира в посока на спокойния и безметежен хедонизъм, необезпокояван от тълпи, работно време и безкрайна надпревара. Които би трябвало да са само стъпала към последното пътуване в Тайланд, където приказката ще свърши щастливо (нъцки).

Провокациите не са малко, романът е съвсем, ама съвсем съвременен и сума теми, които не обсъждаме (нищо, че табута нямало), явно бодат очи на публика и критици и какви ли не тънкообидни екземпляри.
За някои в книгата има твърде много секс. Не е много, но е доста.. графичен. Но на място. Категорично заявявам, че от тези сцени няма нищо излишно и допринасят до последния ред за усещането и оформянето на идеята.
Други твърдят, че нападките към исляма са прекалени, дори се е налагало Уелбек да се защитава в съда. Салман Рушди го защитава, явно.
Това-е-книга. В нея мислите и идеите са лични и логични. Аз им вярвам.

Книгата започва с цитата "Колкото по-отвратителен е животът ни, толкова повече държим на него; за нас тогава той се превръща в протест, в едно непрекъснато отмъщение".
Завършва с изгубения рай.
Някъде по средата Мишел чете Гришам и възпроизводително изцапва няколко страници.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - масаж


ps - Ако на някой му се чете сериозен мегалитературен критически обзор на книгата - ето. Аз не можах да го прочета.

9 коментара:

alvin каза...

Забравих да спомена, че на места преводът е странен.
В момента си спомням само "подвижен телефон".
Тук-там английските чуждици също са преведни накриво.

Ама какво пък, френския да не е лесен?

Jen каза...

Стилът на Мишел Уелбек е вторият по нескопосност и безсмислена циничност в нещастната нова френска литература от Фредерик Бегбеде насам и не искам никой да спори с мен, ако и горното твърдение да се базира само върху прочетени 60 страници от „Възможност за остров” (и едно, две цели бегбедета), защото Уелбек дрънка глупости за Набоков и много ме дразни, честно, и от известно време си търся подходящ контекст да му го върна, изобщо, получи ми се едно достойно за модернизма изречение.

alvin каза...

Циничността е, за да не забравяш, че света често е грозен и отблъскващ; разни хора не се свенят да назовават нещата с имената им (и предпочитат да казват 'шкембе чорба' вместо 'супа от сукалчета':)) )

В "Платформата" всичко си идва на мястото. И не заради финала, а заради начина, по който се случват нещата. Реката си тече, а ти по някое време вече плуваш в нея и се наслаждаваш. А Уелбек ти казва "тая река е отмила задниците на две стада антилопи, няколко от тях прилежно изядени от крокодили, с цялата кръв и прочие". А после малко мениджмънт в туризма, секс и религиозни крайности.

Пробвай я тая платформа, но те предупреждавам: ще трябва да изтърпиш сто страници.
За останалите залагам 2 лева, че ще ти харесат :)

alvin каза...

Видях правописни грешки в по-горното, ама няма как да едитна :))

Анонимен каза...

Te twa e, hora, chetqhsi knigi. Evalata :)

A

PS. Jen_o, izobshto ne razbrah shto reche :)

Цонко каза...

И аз не разбирам как Алвин може да харесва такива... книги, ама ето, че даже защитава.
Що и на мен не предложиш два кинта, а?;)

Jen каза...

@Alvin

или е за да трупа активи на гърба на скандала, което в наши дни е вече поизтъркано? Наистина не мога да преценя.
Обаче имаме сделка. Два лева, два лева, ама при този коефициент...

Edit: Блогът ти не ми дава да постна ако не напиша думата unishit. Повтарям - uni shit. Дали се е повлиял от Уелбек?

@A
Защото това е Модернизъм. Той не е за разбиране.

@Цонко
Нали! Какво стана с това момче...

alvin каза...

цонко,
с теб имаме уговорка за Стрейндж и Норел. Готов ли си да и се насладиш, ловецо!? :)

джен,
унишитЪТ не е случаен, сигурно :) А офертата за 2-та лева важи все още.
Изтърпяваш 100 страници, после дочиташ и преценяваш, ок?

а,
ти ли си, амбъре? Харпун прибалтийски! :)

Цонко каза...

Винаги готов!:)