Питай прахта
Джон Фанти
ик Пулсио
цена 7.95
страници 230
“С предговор от Чарлс Буковски” прочитам на корицата и това предопределя начинът, по който аз ще прочета тази книга.
Иначе корицата изглежда прекалено комиксова за нещо, писано преди 70 години. В началото това дразни, после не. Защото черупката все пак не е най-важното.
В предговора Буковски разказва за гладни години, когато се опитва да пише, пие и виси из обществени книжарници. Там е пълно с книги, които не пишат за него и за живота, който познава. Един ден обаче открива “Питай прахта” на Фанти, прочита я и, доколкото схванах, се вдъхновява донемайкъде. Вдъхновява и повлиява, може би.
Затова този роман е обречен на постоянно сравнение, аналогии, търсене на сходства и очаквания. Което не е никакъв проблем за толкова добре написна книга.
На сцената – Артуро Бандини. Хенри Чинаски още не се е родил. Ако беше, щяха да обитават сходни бърлоги, да се хранят оскъдно и да тракат на пишещите си машини.
Бандини не е заклет пияница. Чинаски пък не се поддава на суета (във вид на нов панталон и лъскави обувки) след продажба на някой разказ. И двамата харчат за глупости.
Бандини може да демонстрира по-добри маниери, но Чинаски може да е по-галантен. Жените са важна част от времето, в което не спят.
Бандини се обсебва от идеи и чувства, които го преследват и измъчват. Чинаски хлопва врати зад гърба си без особени терзания.
Комплексите на Бандини са по-цветни, заради глупашките им проявления. Чинаски е от по-вглъбените.
Бандини е богобоязлив. За Чинаски не помня, ала не вярвам да му пука кой знае колко.
Лесно е да се правиш на Чинаски. Трудно е да бъдеш Бандини.
За финал: и двамата са честни. Като авторите им.
А романът е любовна история. Трудна, язвителна, едностранчива. Все по-разрушителна.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/31 – в ритъм на бягащи хълмове
ps ако не ме домързи, ще попрепиша някоя страница в коментарите
ик Пулсио
цена 7.95
страници 230
“С предговор от Чарлс Буковски” прочитам на корицата и това предопределя начинът, по който аз ще прочета тази книга.
Иначе корицата изглежда прекалено комиксова за нещо, писано преди 70 години. В началото това дразни, после не. Защото черупката все пак не е най-важното.
В предговора Буковски разказва за гладни години, когато се опитва да пише, пие и виси из обществени книжарници. Там е пълно с книги, които не пишат за него и за живота, който познава. Един ден обаче открива “Питай прахта” на Фанти, прочита я и, доколкото схванах, се вдъхновява донемайкъде. Вдъхновява и повлиява, може би.
Затова този роман е обречен на постоянно сравнение, аналогии, търсене на сходства и очаквания. Което не е никакъв проблем за толкова добре написна книга.
На сцената – Артуро Бандини. Хенри Чинаски още не се е родил. Ако беше, щяха да обитават сходни бърлоги, да се хранят оскъдно и да тракат на пишещите си машини.
Бандини не е заклет пияница. Чинаски пък не се поддава на суета (във вид на нов панталон и лъскави обувки) след продажба на някой разказ. И двамата харчат за глупости.
Бандини може да демонстрира по-добри маниери, но Чинаски може да е по-галантен. Жените са важна част от времето, в което не спят.
Бандини се обсебва от идеи и чувства, които го преследват и измъчват. Чинаски хлопва врати зад гърба си без особени терзания.
Комплексите на Бандини са по-цветни, заради глупашките им проявления. Чинаски е от по-вглъбените.
Бандини е богобоязлив. За Чинаски не помня, ала не вярвам да му пука кой знае колко.
Лесно е да се правиш на Чинаски. Трудно е да бъдеш Бандини.
За финал: и двамата са честни. Като авторите им.
А романът е любовна история. Трудна, язвителна, едностранчива. Все по-разрушителна.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/31 – в ритъм на бягащи хълмове
ps ако не ме домързи, ще попрепиша някоя страница в коментарите
3 коментара:
Са се сетих, пингвинът най-отгоре на блога да не е от мадагаскарците? Примерно Рико в лош ден? :)
А
Не ;)
Нарисуван за мен! Лично, само, единствено, с всички права запазени и т.н. :))
Както казват в митниците: Бааааааа - Ба я!
Вързкарче некакво си ти явно ;)
Иначе, тези почивни дни ще намериш ли някоя вечер за пиене, или да дебнем работните дни?
А
Публикуване на коментар