октомври 26, 2009

Те не вярват в приказки

Те не вярват в приказки
Мартин Петков
изд. TerraFantastica
155+ страници
цена 6 лв.




С тази книга се разминавах най-малко три пъти, включително и при запознанството си с автора, когато на него просто не му се намираше авторска бройка под ръка. А имаше немалка чанта/раница, така си мисля; на негово място винаги бих носил в себе си няколко екземпляра.
Горният абзац да се чете като "Мартин Петков пише много умело".

Друг е въпросът дали всеки ще хареса историята и идеите, така поднесената българска действителност, въпросите (понякога без отговори), опасните разклонения, по които могат да тръгнат разсъжденията ви. Няма особени причини всичко това да не ви се понрави, но понякога човек просто има нужда от книга за плажа. Факт.
Тази повест не е такава, не е особено бодряшка, наистина трябва да се чете бавно и да се осмисли. А при осмислянето май се оказва, че разказваческото умение ти допада повече от авторовата позиция.

Да не забравя да спомена - в книгата има две повести. Гореспоменатата + 'Теория на законността...', до която още не съм стигнал. Самият автор си я харесва по-малко от "Те не вярват в приказки", така че се чудя дали да я чета или да потърся всичките му разкази публикувани из вестници, списания, сборници от конкурси и т.н.

Някак постен се получава целият коментар дотук. Незаслужено.
Историята е едновременно емоционална и натоварена идейно. И натоварваща на места. Въпросите са поставени ребром, а тук-там някои ребра изпукват.
Главният герой е адвокат (като създателя си), който след отпуск се сблъсква с привидно абсурден случай - частно училище се възползва от мъртъв нормативен текст, който му дава възможност да осинови учениците си. Родителите скубят коси и се проклинат за подписите, политиците мърморят срещу митичен враг, а представителите на училището изглеждат плашещо спокойни. Самите деца настояват да учат и живеят далече от родителите си. Твърде далече.

И се усеща нечие пристрастие към творчестото на Стругацки. В най-най-добрия смисъл.
(ако сега някой се цупи при споменаването на руска фантастика, да хвърли око на блога след няколко дни)

5 коментара:

morrt каза...

Преди време открих, че имаме почти еднакви вкусове за книгите. Като за Пратчет "почти"-то е напълно излишно.
Благодаря за заглавията и представянето.

Lazy каза...

За Мартин Петков - само хубави неща. :)
А за коя руска фантастика ще пишеш след няколко дни?

alvin каза...

morrt,
с тази внимавай. Авторът е добър разказвач, но нямам представа доколко ще ти се понрави сюжета и идеята. При цонко има по-други коментари :)

Lazy,
;)

Анонимен каза...

Повести ли? Че тая книга кандидатства в конкурса Вик за роман на годината!... Ххахаха!

alvin каза...

аман от хахахахо-сващи анонимни хейтъри.
още повече, че тоя ми е известен :))