Натиснете ENTER
Джон Варли
~30 страници
Възторжения отзив при цонко не ми остава много възможности. Тегля, форматирам, разпечатвам, прочитам бързо.
На български произведение с подобен размер би трябвало да се нарича новела, поне доколкото за мен тази дума съществува някъде между разказа и повестта. На английски си е novella и в тази категория печели куп награди през 85-а и 86-а. Иначе е писана една година по-рано, което е и най-важният фактор за каквото и да е славословене по неин адрес.
Представете си 1984-а година (нашата, не на Оруел) - Sony и Philips представят CD плейър устройствата, Apple пускат първия Macintosh в продажба, появява се 3.5 инчовата дискета, Били Гейтс пласира MS-DOS 3.0, EGA видео стандартът позволява 16 цвята и нечувана резолюция 640 х 350. 1100-доларовата персонална компютърна мечта изглежда така.
И това е най-високата приливна вълна на настъпващото бъдеще, the ultimate масова технология, каймакът на пазара.
В такъв момент Варли пише новела, в която хакер успява да проникне във всички общински, военни и банкови мрежи, да заличи всякакви следи за съществуването си и да открадне куп пари и ценна информация. Охраняващите програми са заобиколени, паролите са разбити и неограничената власт почти се сбъдва.
Сега звучи банално, но светът (пък и литературата) не започват от днес. Преди 25 години идеята си е заслужавала.
Главният герой е остаряващ мъж с епилепсия и лоши спомени от войната. Един ден получава автоматично съобщение от телефонния секретар на съседа си (гореспоменатия хакер) и когато го навестява, открива тялото му с дупка от куршум.
Появява се чаровна азиатка със завидни компютърни умения, ченге от старата школа и незнаен враг. Между интригуващото начало и параноичния финал са се наместили десетки страници с размишления за компютрите и бъдещето им, както и за начина, по който хората ще се възползват от тях.
И това е. Ръбест превод, обичаен сюжет и един голям медал за смелостта да гледаш и описваш бъдещето.
Линк към новелата - в иконоподобната картинка най-горе.
Между другото оригиналното заглавие е Press ENTER [], като това в края би трябвало да наподоби едновремешен курсор в команден ред.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - Хюго, Небюла, Локус
7 коментара:
А защо разпечатваш?
За да мрат дърветата :)
Ами, защото не мога да взема компютъра с мен в адския транспорт, на дивана или в парка. А ebook reader още не съм взел :)
Пък и заради дърветата, да :)
И аз се замислям за ebook reader, ама не вижда оферти.
Знам, че основната екстра, която отличава ebook reader-а от джобния компютър е в дисплея, който в случая на reader-а не излъчва светлина, не блести и не хаби толкова енергия. Ама всички ли са такива?
Katt, използвам момента да сложа линк към dbs-books.net, където можеш да откриеш всичко за устройствата и почвата им у нас.
Според мен цените ще падат яко надолу, появяват се нови играчи, а и няколко таблета с LCD екрани атакуват по фланговете въпреки несъпоставимото време за работа с едно зареждане.
По принцип съм хвърлил око на SONY.
А на въпроса ти - да, всички са с EInk дисплеи, което означава няколко хиляди страници с едно зареждане (батерията се 'хаби' само в момента на 'прелистване', после консумация няма, екранът е пасивен)
Сега се появи рийдърът на Барнс&Нобъл, той пък има едно LCD тъч дисплейче, с което оперираш, иначе основния си е EInk.
Днес видях това:
http://www.youtube.com/watch?v=qJwyBmu-O-o
поздравче:)
някак си ми навя спомен за f2f... ако си го чел :) беше много "модерно" на времето...
Публикуване на коментар