Войната се завръща
Анри Пози
ик "Колибри"
16 лева
332 страници
Тлеещият ми афинитет към Историята се разгаря. Резултатът е четене до 2 през нощта, ровичкане в нета и обсебване на разговорите с приятели. Възможно е да става все по-зле, да.
Чувствам се като 50 годишен, който е играл тенис 2-3 пъти в училище и чак сега решава, че този спорт всъщност си заслужава и трябва на всяка цена да се практикува. Вината донякъде е на учителя и методологията, но за това след малко.
Анри Пози (1879-1946) е френски журналист с множество официални и неофициални връзки в Източна Европа. През 1934 година пише тази книга, в която се опитва да разкрие на французите какво се прикрива от медиите и официалните власти относно състоянието на Югославия, относно действията на сръбските власти в анексираните територии и начинът по който преначертаването на Европа след Първата световна война поддържа тлеещ огъня на ревизионизма и реваншизма.
Признавам си, забравил съм почти всичко от новата ни българска история. А във "Войната се завръща" има много неща за България.
Ама пък в кой учебник пише какво се случва с Македония след войната, когато е присъединена към новоучредена Югославия? В кой учебник са описани отношенията ни със съседките - победителки, апетитите, напрежението? Къде са анализирани великосръбските идеи между двете войни, как ни засягат и как се гледа на тях от Великите сили?
След 1СВ картата на Европа е прекроена. От някои победени държави са откъснати части, чието население и история нямат почти нищо общо с прилапалите ги. Чехия, Румъния и Сърбия гризат яко от унгарска територия, последните две плюс Гърция - от нас.
Авторът започва с истории за Хърватия, която по нищо не е близка до сърбите (история, религия, цивилизация, манталитет), но е включена в Югославия. Започва претопяване, поддържано с военна сила и полицейщина. Югославия, която (според автора) от малко кралство се превръща в силна европейска държава, започва да вижда и на яве империалистичните си блянове.
В Македония положението е плачевно. Веднага след като са очертани новите граници, половин милион македонци (нека ги наричаме така, въпреки че говорят български, пишат на български и ходят в български църкви) напускат земите си и се заселват в България. Останалите са оградени с телени огради и това е най-малката злина, която им се случва.
Във втората си част книгата включва много описания на зверства и изтезания, на които са подложение македонците при съпротивата си срещу сръбската асимилация. Без значение дали става дума за отказ за женитба, изнемогване заради принудителен труд, укриване на хайдути или избягал в България роднина. Няма да описвам изобретателните методи заради хората със слаби нерви.
А как иначе да сърбизираш хора, които са с ясно съзнание, че не са сърби. Пропъждаш българските попове, назначаваш свои учители, налагаш друг език, унищожаваш всички паметници - добре. Но въпреки това те не се дават. Убиваш, заплашваш, изтезаваш. Ограждаш с бодлива тел и вълчи ями, за да не влизат комитите на ВМРО, чието отмъщение всеки път е кърваво. И поражда още насилие...
Книгата не е само това. Въпреки наивността и вярата в някои водачи на великите сили (едва ли не като са подписвали договорите след войната, са искали по света да тече мед и масло), авторът е с автентични наблюдения. Лично, на място, в разговори с политици, полицаи, чиновници, обикновени хора.
В това време Франция е 'по-големият брат', Франция купува оръжие и помага финансово на Югославия. В Белград има паметник на френския воин. Французите се ползват с привилегии.
И един французин пътува из Хърватия, Сърбия и Македония. Описва нещата, които е видял и издава книга. Във Франция отзивите са мълчание или хули. В Сърбия го осъждат задочно на 20 години, а най-влиятелната сръбска военна организация му издава смъртна присъда.
Анри Пози предвижда убийството на сръбския крал Аександър (убит от българин при визитата си във Франция, след като от дълги години ВМРО му е вдигнала мерника; но на заден план винаги има и по-стратегически кукловоди) и предупреждава, че ако някои договори не се ревизират мирно, втора световна война е неминуема. Bingo.
Книгата е доста дебела за толкова страници и струва 16 лева, кеото ми се струва множко. Особено като се има предвид, че се намира и онлайн в частта си, която е издадена в Бъгария през 30-те години на 20 век и описваща какво се случва в Македония.
Препоръчвам я на всеки, готов съм да я давам и назаем срещу съмнително обещание за връщане.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - югокарикатура
Анри Пози
ик "Колибри"
16 лева
332 страници
Тлеещият ми афинитет към Историята се разгаря. Резултатът е четене до 2 през нощта, ровичкане в нета и обсебване на разговорите с приятели. Възможно е да става все по-зле, да.
Чувствам се като 50 годишен, който е играл тенис 2-3 пъти в училище и чак сега решава, че този спорт всъщност си заслужава и трябва на всяка цена да се практикува. Вината донякъде е на учителя и методологията, но за това след малко.
Анри Пози (1879-1946) е френски журналист с множество официални и неофициални връзки в Източна Европа. През 1934 година пише тази книга, в която се опитва да разкрие на французите какво се прикрива от медиите и официалните власти относно състоянието на Югославия, относно действията на сръбските власти в анексираните територии и начинът по който преначертаването на Европа след Първата световна война поддържа тлеещ огъня на ревизионизма и реваншизма.
Признавам си, забравил съм почти всичко от новата ни българска история. А във "Войната се завръща" има много неща за България.
Ама пък в кой учебник пише какво се случва с Македония след войната, когато е присъединена към новоучредена Югославия? В кой учебник са описани отношенията ни със съседките - победителки, апетитите, напрежението? Къде са анализирани великосръбските идеи между двете войни, как ни засягат и как се гледа на тях от Великите сили?
След 1СВ картата на Европа е прекроена. От някои победени държави са откъснати части, чието население и история нямат почти нищо общо с прилапалите ги. Чехия, Румъния и Сърбия гризат яко от унгарска територия, последните две плюс Гърция - от нас.
Авторът започва с истории за Хърватия, която по нищо не е близка до сърбите (история, религия, цивилизация, манталитет), но е включена в Югославия. Започва претопяване, поддържано с военна сила и полицейщина. Югославия, която (според автора) от малко кралство се превръща в силна европейска държава, започва да вижда и на яве империалистичните си блянове.
В Македония положението е плачевно. Веднага след като са очертани новите граници, половин милион македонци (нека ги наричаме така, въпреки че говорят български, пишат на български и ходят в български църкви) напускат земите си и се заселват в България. Останалите са оградени с телени огради и това е най-малката злина, която им се случва.
Във втората си част книгата включва много описания на зверства и изтезания, на които са подложение македонците при съпротивата си срещу сръбската асимилация. Без значение дали става дума за отказ за женитба, изнемогване заради принудителен труд, укриване на хайдути или избягал в България роднина. Няма да описвам изобретателните методи заради хората със слаби нерви.
А как иначе да сърбизираш хора, които са с ясно съзнание, че не са сърби. Пропъждаш българските попове, назначаваш свои учители, налагаш друг език, унищожаваш всички паметници - добре. Но въпреки това те не се дават. Убиваш, заплашваш, изтезаваш. Ограждаш с бодлива тел и вълчи ями, за да не влизат комитите на ВМРО, чието отмъщение всеки път е кърваво. И поражда още насилие...
Книгата не е само това. Въпреки наивността и вярата в някои водачи на великите сили (едва ли не като са подписвали договорите след войната, са искали по света да тече мед и масло), авторът е с автентични наблюдения. Лично, на място, в разговори с политици, полицаи, чиновници, обикновени хора.
В това време Франция е 'по-големият брат', Франция купува оръжие и помага финансово на Югославия. В Белград има паметник на френския воин. Французите се ползват с привилегии.
И един французин пътува из Хърватия, Сърбия и Македония. Описва нещата, които е видял и издава книга. Във Франция отзивите са мълчание или хули. В Сърбия го осъждат задочно на 20 години, а най-влиятелната сръбска военна организация му издава смъртна присъда.
Анри Пози предвижда убийството на сръбския крал Аександър (убит от българин при визитата си във Франция, след като от дълги години ВМРО му е вдигнала мерника; но на заден план винаги има и по-стратегически кукловоди) и предупреждава, че ако някои договори не се ревизират мирно, втора световна война е неминуема. Bingo.
Книгата е доста дебела за толкова страници и струва 16 лева, кеото ми се струва множко. Особено като се има предвид, че се намира и онлайн в частта си, която е издадена в Бъгария през 30-те години на 20 век и описваща какво се случва в Македония.
Препоръчвам я на всеки, готов съм да я давам и назаем срещу съмнително обещание за връщане.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - югокарикатура
4 коментара:
Бате, много сериозно нещо си написал и плашиш хората :)
А
ПП. Га ша пием, че само си говорим и нищо не правим :(
Може ли да пусна текста и в "Словеса"?
Разбира се. Стига да не ме цитираш като автор и да има линк към блога :)
Да не те цитирам като автор? Ъм... добре... Под текста ще пиша: "Източник: и линк към блога" така става ли?
Публикуване на коментар