Кошерът на Хелстрьом

Кошерът на Хелстрьом
Франк Хърбърт
ик Бард
цена 5 лева на старо
страници 317




Човек би трябвало да е предубеден като се захване с книга от автор, който така или иначе е останал в историята (и в мокрите сънища) на хиляди фенове с друго писание. Всички ми казваха (дори и продавачът), че тази е добра, но далече в класацията след Дюн. И много различна, и т.н.
Обаче - къде го чукаш, къде се пука! - аз подходих безпристрастно и без да ми пука коя книга е по-любима и харесвана, си прочетох "Кошерът на Хелстрьом" с най-голям кеф.

Книгата е много добра, особено в началото.
Агент от секретна американска агенция (без прибързани изводи!) лази сред притихналия треволяк около пуст чифлик. Партньорката му го чака в един ван, преструвайки се на летуваща художничка. Двамата са напрегнати, усеща се странноста на мястото, липсват животни и птици. Трябва да разберат какво се случва на това място.
А там се случва следното - има безброй подземни нива, където десетки хиляди индивида се подготвят да излязат на повърхността и да завладеят земята, въвеждайки правилен природен и еволюционен ред. По примера на насекомите.
Десетки години под земята, точно кръстосване и желязно възпитание в общността са довели да строга специализация - една част са бойци, други са работници, трети си падат само по интелектуалния труд. Всяка група също е разделена на още по-тясно специализирани подгрупи и т.н.
Кошер.

Някои от идеите в кошера ми напомниха за "Дюн" - запазването на ценните вещества у загиналите и споделянето им с останалите, например. Само дето тук Кошерът предизвиква отвращение.
Дочух, че соц-ком феновете много се кефели на обществото в кошера, което ме учудва - на немалко места Хърбърт съвсем ясно се е опитал да подскаже, че цялата тази история изглежда cool, ама няма нищо общо с хората. Подобна предопределеност ("ти ставаш за носач на храна, лягай за скопяване") блъска много притеснително в стомаха. Въпреки че изглежда ефективна.

Та началото е много добро, има напрежение, разкриват се тайни. На зачитащият му става интересно, браво.
Някъде по средата на книгата човек може да се наслади на страхотен вербален двубой межди служител на агенцията и кошерен възпитаник, внедрен в едно градче навън. Премерени, умни противници, които се примамват, блъскат, залъгват и пробождат с думи.

Финалът е претупан. Сякаш някой е натиснал Хърбърт да предаде по-бързо курсовата работа, защото сроковете изтичат. Прекалено информираща разходка из нивата на кошера и скалъпен завършек.
Въпреки това книгата си заслужава и получава висока

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/35