Дюн

Дюн
Франк Хърбърт
ИК "Бард"
532 страници
12.59 лв. (вкл. Месията на Дюн)

За пореден път (но не и последен, гаранция) ми е много трудно да пиша за книга, която ми е доставила удоволствие и вече е в графа "любими".

Ще нахвърля разни мисли; надявам се да разберете, че това е книга, която си заслужава:

- стилът (за разлика от пейзажа, нали) не е никак сух - жив, динамичен, умерено описателен
- погледът на автора е мащабен, но това не носи минуси - вселената е все така логична, разбираема и интересна
- Хърбърт показва, а не разказва. Не втълпява, не обременява с изводи. Всички думи и действия са пред очите на читателя. Страхотно!
- началото е много интересно - заговор, предателство. Нещо ще се случи, наближава, разплита се...
- сместа от наука, мистика, фантастика и религия е убийствена
- дълг, чест, достойнство, отмъщение, обещание, клетва - на Аракис тези неща изглеждат толкова истински. Като лъжите на политиците тук.
- всички битки, без значение дали са между двама мъже с ножове или между две армии, са много добре описани
- диалозите са дълги, интересни, с всякакви нюанси и с много информация
- става дума и за екология, но нещата не са като в сух доклад, а като във въздействаща приказка
- героите са много истински и.. плътни. Сега разбирам защото толкова хора са с никове от "Дюн"

Има два по-значителни минуса, с които обаче се свиква бързо. Първият е свързан с многото препратки към речника отзад, а втория - със специфичния начин, по който Хърбърт отказва да преразказва каквото и да е и представя мислите на героите в цели абзаци. Което на места е нереално, но пък човек е оставен сам да си създаде впечатление, без автора да му сервира нищо наготово.

Само толкова мога да ви кажа. Всичко друго ще е хвалби и препоръки. Просто трябва да се прочете.
Така че почвайте. Ако вече не сте, де. Аз сигурно съм от последните.

Повече в Уикипедия - за автора, за книгата и за вселената на Дюн

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 97/100 - с най-силната подправка