Балада за Георг Хених

Балада за Георг Хених
Виктор Паскалев Пасков
изд. Народна младеж?
цена: N/A
страници: 150-200



Прочетох я преди няколко седмици и все не мога да се наканя да пиша.
Искам да е кратко и точно, като текста в книгата.
Да има емоция.
Едва-едва да разсмива, повече да натъжава.
Да се усеща пяната на отдръпналите се преди 50 години вълни.
Да те убеждава, че вътре е събрано много на малко място - нещо толкова трудно за повечето писатели, дори за самия Пасков в другите му книги (както казват прочелите ги).

Навярно е новела, навярно авторът никога не е писал нещо по-добро, навярно като малък наистина е обикалял из вехтите къщи по ул. "Искър", учил е цигулка и е схващал за какво всъщност се карат възрастните в тъмното. Не ми се проверява, харесва ми да си го представям така.

От една страна това е история за скрин, от друга - за цигулка. За треперещ старец или за малчуган. За щастливите минути или за мълчаливите дни. За детските спомени в главата на зрял мъж.

Началото трябва да се чете и след финала. Там е причината, там е и признанието.
"Двадесет и четири години след смъртта ти никой не знае нищо за теб. Малкото, което знам аз, едва ли има нещо общо с твоето изкуство. По-скоро то има нещо общо с мен. Защото бях забравил кой съм!"

Много силна българска книга; да, има и такива
и туйто

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - цар Виктор