Moсква - Петушки
Венедикт Ерофеев
Поема в проза.
Такъв етикет е сложил на повестта някой сведущ по лирическата и литературната като цяло теория. Звучи претенциозно и като нещо от задната корица, oбаче като се замислиш - явно става дума за красив разказ в стихове, но без стихове. Ритмичен и плавен, задушевен и въздействащ, но без рими. Привлекателно, м?
В повестта се разказва за Веничка Ерофеев, пропаднал несретник и абсолютен пияница. Ако играеше футбол, щеше да е плеймейкър в идеалния отбор на ШЛ, но с развод, висящо дело за нарушаване на обществения ред и пропусната дузпа на финал.
От всяка страница се лее алкохол, всеки абзац мирише на спирт. Животът е пречупен през полупразна бутилка водка. А историята сякаш е стих, леко написана, човечно разказана и не ти се иска да стигаш края, защото там има махмурлук или нещо по-лошо.
Главният герой пътува от гара Москва към гара Петушки, където го чака жена и (чуждо) дете. Алкохолът поддържа всички случки на границата между приключенията и унеса, между сълзите от смях и сълзите от мъка.
Веничка се налива без умора, брои гарите, изброява рецепти за коктейли и разказва за миналото и бъдещето.
И уж не се случва нищо, а е толкова, толкова добре написано. Стилно, възпитано, добродушно. И някак нехайно брилянтно.
Поема в проза. Поема - пиянска и безпътна, и без рими - но все пак.
Повестта се намира в Читанка. И добре, че е така, защото иначе никога няма да я прочета и да потърся за българско издание, каквото за щастие се намира - корицата по-горе е от него. В сборника се намират и други неща на Ерофеев, така че ще си го купя.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/12 - бяло десертно
Поема в проза.
Такъв етикет е сложил на повестта някой сведущ по лирическата и литературната като цяло теория. Звучи претенциозно и като нещо от задната корица, oбаче като се замислиш - явно става дума за красив разказ в стихове, но без стихове. Ритмичен и плавен, задушевен и въздействащ, но без рими. Привлекателно, м?
В повестта се разказва за Веничка Ерофеев, пропаднал несретник и абсолютен пияница. Ако играеше футбол, щеше да е плеймейкър в идеалния отбор на ШЛ, но с развод, висящо дело за нарушаване на обществения ред и пропусната дузпа на финал.
От всяка страница се лее алкохол, всеки абзац мирише на спирт. Животът е пречупен през полупразна бутилка водка. А историята сякаш е стих, леко написана, човечно разказана и не ти се иска да стигаш края, защото там има махмурлук или нещо по-лошо.
Главният герой пътува от гара Москва към гара Петушки, където го чака жена и (чуждо) дете. Алкохолът поддържа всички случки на границата между приключенията и унеса, между сълзите от смях и сълзите от мъка.
Веничка се налива без умора, брои гарите, изброява рецепти за коктейли и разказва за миналото и бъдещето.
И уж не се случва нищо, а е толкова, толкова добре написано. Стилно, възпитано, добродушно. И някак нехайно брилянтно.
Поема в проза. Поема - пиянска и безпътна, и без рими - но все пак.
Повестта се намира в Читанка. И добре, че е така, защото иначе никога няма да я прочета и да потърся за българско издание, каквото за щастие се намира - корицата по-горе е от него. В сборника се намират и други неща на Ерофеев, така че ще си го купя.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/12 - бяло десертно
5 коментара:
Обяснявам.. Другия път някъде на топло, че тва аз да смуча бира, а ти мляко е ту мач!
Тва да излезем и да не ударим поне 6 общо си е чиста загуба на време :(
Умрях от студ, прибрах се и ми беше студено, и като заспивах ми беше студено.
Другата седмица на топло, без бира.
А тая книга, бай дъ уей, ще ти хареса много. Много лайф има в нея. Забравих да ти я похваля.
"Другата седмица на топло, без бира"... Да не си се объркАл? Без мляко може би? :)
Донеси книгата направо, ще я трампим за степните богове :)
А
Мога да ти я метна на файл ;)
без бира = с водка/виски
Старият чете само на хартия. Киндъл ньет!
Водка/виски е екстра :)
А
Публикуване на коментар