Малтийският сокол
Дашиъл Хамет
Романът се чете вече 80 години, така че си е абсолютна класика. Нещо като първообраз на всички детективски романи, в които частното ченге търси мотиви и улики на улицата, в барове и бардаци, в ресторанти и хотелски стаи. Животът е суров, груб и лицемерен; понякога за да се случат нещата, са необходими юмруци и пистолет. На такъв фон иронията и цинизмът изпъкват и са симпатични.
У нас това се нарича "черен роман", а на английски е просто hard-boiled. В този ред на мисли задължително трябва да се спомене Чандлър, който си остава ненадминат връх в жанра - ученикът е надминал учителя си (Хамет).
Противно на много от клишетата, изписани впоследствие от безчет криминални автори, главният герой тук е приятно различен.
Сам Спейд, частен детектив. 30+ годишен.
Когато се усмихва веждите, носа, усмивката и брадичката му придобиват дяволита V-образна форма. Не плаче за убития си партньор, защото не е бил цвете за мирисане. Спи с жена му и я оставя да си мисли, че ще се женят. Най-довереният му човек е неговия адвокат, с който се консултира постоянно, за да не стъпи накриво пред градския прокурор и полицията. Не тормози съвестта си, когато крои собствени планове и преследва парите. Страхува се от майката на секретарката си. И е способен да изрече "Може би те обичам. И какво от това?"
Историята не е нищо особено. Появява се фатална красавица, която обича да лъже и която преследва собствена цел. Замесени са много пари. Многото пари привличат много хора, които са готови на всичко. Няколко убийства, след които полицията започва да пипа грубо.
Сам Спейд играе собствена игра. Иска да вземе наградата и да излезе чист.
Сцените са като извадени от черно-бял филм (има такъв с Хъмфри Богарт в главната роля), всичко се развива предимно в стаи и кабинети, където се изприказват много неща.
Неслучайно Хамет е сред пионерите на жанра. Освен че е участвал в двете световни войни, е работил няколко години като детектив в "Пинкертън". Опитът си е опит.
Дотолкова мразел фашистите, че се увлякъл по комунизма и членувал в американския вариант на БКП (това обяснява защо е издаван у нас преди '89). По този повод в началото на 50-те години е разследван и осъден. След излизането си от затвора няма сили за писане, пие много и умира изолиран.
Корицата горе е от дебелото българско издание на романите "Малтийският сокол", "Кльощавият" и "Прокълната кръв" в един том. Всеки я има у дома, сигурен съм.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 22/29 - the la paloma
Романът се чете вече 80 години, така че си е абсолютна класика. Нещо като първообраз на всички детективски романи, в които частното ченге търси мотиви и улики на улицата, в барове и бардаци, в ресторанти и хотелски стаи. Животът е суров, груб и лицемерен; понякога за да се случат нещата, са необходими юмруци и пистолет. На такъв фон иронията и цинизмът изпъкват и са симпатични.
У нас това се нарича "черен роман", а на английски е просто hard-boiled. В този ред на мисли задължително трябва да се спомене Чандлър, който си остава ненадминат връх в жанра - ученикът е надминал учителя си (Хамет).
Противно на много от клишетата, изписани впоследствие от безчет криминални автори, главният герой тук е приятно различен.
Сам Спейд, частен детектив. 30+ годишен.
Когато се усмихва веждите, носа, усмивката и брадичката му придобиват дяволита V-образна форма. Не плаче за убития си партньор, защото не е бил цвете за мирисане. Спи с жена му и я оставя да си мисли, че ще се женят. Най-довереният му човек е неговия адвокат, с който се консултира постоянно, за да не стъпи накриво пред градския прокурор и полицията. Не тормози съвестта си, когато крои собствени планове и преследва парите. Страхува се от майката на секретарката си. И е способен да изрече "Може би те обичам. И какво от това?"
Историята не е нищо особено. Появява се фатална красавица, която обича да лъже и която преследва собствена цел. Замесени са много пари. Многото пари привличат много хора, които са готови на всичко. Няколко убийства, след които полицията започва да пипа грубо.
Сам Спейд играе собствена игра. Иска да вземе наградата и да излезе чист.
Сцените са като извадени от черно-бял филм (има такъв с Хъмфри Богарт в главната роля), всичко се развива предимно в стаи и кабинети, където се изприказват много неща.
Неслучайно Хамет е сред пионерите на жанра. Освен че е участвал в двете световни войни, е работил няколко години като детектив в "Пинкертън". Опитът си е опит.
Дотолкова мразел фашистите, че се увлякъл по комунизма и членувал в американския вариант на БКП (това обяснява защо е издаван у нас преди '89). По този повод в началото на 50-те години е разследван и осъден. След излизането си от затвора няма сили за писане, пие много и умира изолиран.
Корицата горе е от дебелото българско издание на романите "Малтийският сокол", "Кльощавият" и "Прокълната кръв" в един том. Всеки я има у дома, сигурен съм.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 22/29 - the la paloma
5 коментара:
Аз я нямам, обаче ми се дочете.:) Много обичам и жанра, и епохата.
Чандлър отстъпва на Хамет. Чандлър те е грабнал с духовити (тук-там) реплики и диалози. Ако ги нямаше едва ли щеше да му се кефиш толкова.
Коя книга на Хамет може да се мери с "Дългото сбогуване"?
"Кльощавият" например.
Ок, имам я. Кажи кой си, за да знам дали да се захващам с нея, че така анонимно ми е малко недостоверно :)
Публикуване на коментар