април 27, 2011

Създания от светлина и мрак

Създания от светлина и мрак
Роджър Зелазни






Не че подхванах книгата с предубеждения, но в никакъв случай не очаквах да ми хареса толкова много.
Съответно ми е трудно да пиша за нея.

Да речем, че е сайънс фентъзи на фона на египетската митология.
Тот, Сет, Хор, Анубис, Озирис. Ангели от Станциите. Същества с изключителни сили, които се грижат за живота в една част на Вселената - ограничават го, когато се самозадушава в растежа си и го насърчават, когато суровите условия го смачкват.
Но когато в един момент цялата енергия на Станциите се използва за битка с незнайно разрушително създание, игрите за надмощие взимат връх. Някои "божества" умират, други изчезват. Останалите преразпределят властта си и се вторачват в новия си най-голям враг - Принцът, Който Беше Хиляди. Непобеден и засега безсмъртен.

Звучи така, сякаш по темата могат да се изпишат поне 5 тома, нали? Да, ама не.
Романът е изключително стегнат, без локуми, без ненужни сюжетни нишки. Зелазни знае кога трябва да опише колоритен панаир на две-три страници, и кога - да избере 2-3 точни думи за цяла битка или ера.
Хуморът е дозиран с изящна точност. Никакво повтаряне, натъртване и изнасилване на забавни думи и случки. Реплика, после втора и край на епизода; така усмивката се задържа най-дълго на лицето.

Много действие. И поезия.
Това не знам как да го обясня, нито как да се аргументирам, без да се налага да преписвам големи пасажи.
Всяка страница е важна за действието, постоянно се случва нещо ново. А същевременно се намира място за по-особен поглед върху хора, божества, време и предмети, който оставя усещане за.. усещане.
Красива динамика.
Кой е очаквал нещо подобно, когато става дума за спекулации с древна митология? Не и аз, не и аз.

На всичко отгоре има страхотни образи - достоверни в нереалността (абсурдността?) си и затова любими, забавни и интересни.
Принцът, Който Беше Хиляди (вкл. Хирург)
Стоманеният Генерал - въплъщение на каузата, за която трябва да се бориш.
Поетът в зелено, чийто стихове отлитат и се изписват на всякаква повърхност.
Свещеникът, който изповядва странен неперсонифициран атеизъм и се друса.
Упоритият пратеник на Дома на смъртта.
Сприхавият бог, който се допитва до врачки и гадатели.

Книгата може да се намери в Читанка или из кашоните със стари книги. Ако я преиздадат, бих я наместил в библиотеката си с най-голямо удоволствие и гордост.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/13 - бъдещето в стомаха ти

3 коментара:

Amber каза...

А така :)

knigoman каза...

Невероятна книга. Определено най-любимата ми от всички, които съм чела от Зелазни.
Всеки път, когато я чета откривам нещо, което съм пропуснала при предишните четения. :)

Play Online Games каза...

Четох преди няколко месеца "Господаря на светлината" на Зелани и като чяло ми звучи същото но едното е с египетски божества а другата с будистки. Лично на мен много ми хареса, така че може да погледна и тази.