Трима другари
Ерих Мария Ремарк
изд. Отечествен фронт
413 стр.
Животът трябва да се живее. И няколко гадни удара в лицето или болест, която стопява любовта на живота ти, не променят това.
Книгата изостава само на крачка от Черния обелиск, която с времето се катери все по-неудържимо към върха на вечната ми класация. Може би си въобразявам, но си личи, че тази е писана по-рано. Тук любовта и приятелството са живот. А в Обелиска животът е всичко, въпреки всичко.
Една теория твърди, че предимство измежду двете книги получава тази, която прочетеш първа.
Как се говори за книга, която описва живота на един 30-годишен ветеран от Първата световна война, който се чувства едновременно на 16 и на 50?
Трима истински приятели.
Рожден ден.
Една бърза кола.
Внезапна (както се полага на всяка истинска) любов.
Много ром, много коняк.
Няколко натъртвания, няколко битки, счупен нос.
Оглупяването, ядът, гордостта, унинието, крилете, ревността, жертвоготовността.
Смъртта, болестта.
Музиката, разходките.
Пролетта, зимата.
Трудно се пише за "Трима другари", лесно се препоръчва.
Вижте какво са писали по темата Цонко, apieceofme и библиотеката - има страхотни цитати и много по-умело сглобени изречения.
Книгата не е тежка или тегава, написана е с немалко чувство за хумор. С много действие, диалози, запомнящи се сцени.
И винаги се появява стар познат, който казва най-подходящата за момента мъдрост. А после "наздраве".
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - "Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар."
12 коментара:
Силно, силно.:)
Апропо, и аз първо четох Обелиска, но тази повече ми пасна.
Аз пък не съм съгласен, стила му пасва на Ремарк изключително на Гробарите :)
Мишев
Така си е, гробарската професия е много по-жизнетрептяща, отколкото тази на автомонтьорите :)
Моля, някой специалист по Ремарк да ми препоръча следващо негово четиво. Както се разбра, обичам да е пълно с живот, благи мъдрости, алкохол и внимателен хумор.
Аз не съм специалист по Ремарк, но харесвам Обичай ближния си, която (сега погледнах) е всъщност точно между Тримата другари и Обелиска хронологично. Ремарк ми харесва с каква лекота се чете. За мен си е огромно постижение като се има предвид как и за какво пише.
И все пак любимец ми е Хайнрих Бьол.
Разказите, Билярд в девет и половина, абе всичко. Ако не си го чел, а и така и така си в "подходяюо" настроение, защото аз трудно посягам към него в последно време, пробвай и сподели :)
Анонимен, измисли си някакъв ник, за да те разпознаваме криво-ляво :)
Може би трябва да опиташ с Триумфалната арка. Другите са още по-военни, т.е. пак са хубави, но тъгата надделява.
Избирам, избирам :) Обикновено се радвам тихо на мненията ти за книгите.
От вчера съм в напразен размисъл коя книга на Ремарк бих нарекла любима...
bulgi
Цонко,
ааааабе, тази Триумфална арка мисля, че е третата книга на Ремарк, която съм хващал, но не можах да я довърша. Париж, една болна жена, дъждовни вечери? Яко тегаво...
bulgi,
погледнах в chitanka за Бьол, има само няколко разказа. Явно ще трябва да ровя кашоните :)
Бих ти дала Боьл, но... сещаш ли се ;)
Нуш, "Бърни Кълвача" е на 35 см. пред лицето ми, между Уди Алън и "Дори каубойките плачат" (първи том), чака.
Искаш ли да се видим и да ти го върна жив и здрав, с компенсация бира? :]
Само ако си го прочел :) И един "Черен лебед" си ми обещал, но докато не получа доказателство, че си прочел Бърни, никакви бири! :) :) :) :)
"На Западния фронт нищо ново" и продължението "Обратният път" са ми любимите, но са военни и тежки, разтърсващи, но тежки... Май с Обелиска и "Трима другари" си изчерпал балансираните откъм поствоенен романтъзъм:) негови неща. Последните не ги препоръчвам, доста тягостни и подтискащо философски са. Ремарк е изключително биографичен, прогонен от любимата Германия, пише предимно за емигрантския живот с много горчивина, едва ли ще ти допадне, аз също не бих препрочела...
:)
Гевура
Публикуване на коментар