септември 20, 2006

Черният обелиск



Черният обелиск (Der Schwarze Obelisk)
Ерих Мария Ремарк
Издателство на Отечествения Фронт
423 страници
3.50 лв (1988 година)



Вече съм напълно убеден в едно - не мога да пиша за книги, които са ми харесали. Но не мога и да се примиря с идеята, че ще драсна само няколко реда за такава страхотна книга.

"Черният обелиск" е невероятен роман. Не знам дали да се сърдя на себе си или да се радвам, че дълги години пропусках покрай ушите си препоръките за Ремарк. От една страна пред мен са дългите часове, когато с удоволствие ще чета и другите му книги, но от друга пък явно съм изживял няколко години, пропускайки да помисля върху туй-онуй.

Четох книгата дълго, повече от седмица. Вечер, на нощна лампа, по 30-40 страници. Не ми се доспива, но затварям страниците и се кефя на прочетеното. И някак не ми се чете още, радвам се на самото усещане, а другата вечер отново разлиствам с огромно желание.
Прочетох я сега, сутринта. Мъглива и тиха сряда, бузите са топли, а стъпалата - не. Кратък и тъжен финал, който те напомпва с енергия. Ако сега трябва да бягам 600 метра, ще бия оня десетокласник, който съм бил. Честно.

За какво се разказва съм абсолютно неспособен да разкажа, защото ще трябва да препиша цялата книга.
Всичко, което е написано, ми се струва непреходно. За никоя друга книга не съм си го мислил така.. праволинейно. Може пък "Черният обелиск" да е опънал някоя моя лична струна, която при вас ще звучи по друг начин, не знам.
Лично проверих списъка с нобеловите награди за литература, Ремарк не е там. За сметка на Чърчил, при това почти по едно и също време.
"Съдба" ебаси.

Искрено ви препоръчвам книгата. И ви завиждам. Но пък на мен ми остават още много книги на Ремарк, за което сигурни ми завижда някой друг.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/6 - искам допълнително!

10 коментара:

Анонимен каза...

Винаги когато някой ме попита кой ми е любимият автор посочвам Ремарк. Може би защото чувствам героите му близки. Или защото ми харесва атмосферата на обреченост и недоизказаност, която по един меланхоличен начин присъства в книгите му. "Черният обелиск" е увлекателна книга. Метафори с доста дълбок смисъл поднесени по забавен начин на всяка страница. Финал какъвто може само Ремарк да напише. Критиката определя Ремарк като антимилитарист. Мисля, че е точно. Спомнете си само "Време да се живее, време да се мре"

Смит

alvin каза...

Защо ми пишеш в блога като в час по литература бе, Смит? :)
Трябва да е весело, много си сериозен. Глобен си един 'Кайзер'!

Hough!

Туизъл каза...

Завиждаме ти :) Но от друга страна, "Черният обелиск" на мен лично ми се струва най-...ъъммм ведрата книга на Ремарк, измежду няколкото прочетени негови, де. Но човекът е толкова добър, че всичката депресия и отчаяние от света, които успява да ти вкара под кожата, ти се услаждат. Неговите книги ми отвориха очите за доста неща, всъщност. Приятно ти четене!

Hazel Baggins каза...

Ремарк си е депресия, как да пишеш весело за него?
Хей, Смит, здрасти:)

Gevura каза...

Сега се сещам за времето, когато бях решила да прочета всичко на Ремарк.
И аз започнах с "Черният Обелиск" ( летящ старт:) ) и затова следващите му книги ми се сториха много по-депресивни и сериозни. Но не по-малко хубави.
Не мога да не те предупредя, че чувството му за хумор ПОЧТИ се изчерпва с "Обелиска" и все пак си заслужава всяко прочетено изречение:)
Никой не пише по-хубаво за войната от Ремарк! И нищо чудно, че Хемингуей така и не можа да ми хареса:))

lindyhopper каза...

Ако исках да кажа нещо снобско, то щеше да е, че любимото ми четиво е "Гам". А не е вярно:). Но си обяснявам появяването на тази книга на български с едно интервю на Michel Petrucciani. Говореше за един свой албум, излязъл след американския му период. Издателят бил закъсал с парите и го помолил да пусне диска, правен преди години от известният само в домашната обстановка на Прованс Petrucciani.

alvin каза...

@lindy

Ааа, добре, че не се изказа снобски ;)

Анонимен каза...

Аз нарочно така го написах, за да ме глобиш един кайзер, та белким решиш да го пиеш докато гледаш мач. Обаче не би. Пък за Ремарк какво друго да кажа... Тия дни сдъвках едно дребно романче на Цвайг, казва се в Омаята на Преображението. Като фабула и сюжет не е чак толкова впечатляващо, обаче Цвайг има стил, който в осми клас ми се струваше невероятен. И сега ми харесва. Препоръчвам ти един негов разказ, казва се "Амок". Ей-така, за дегустация. Може и да ти хареса.

Смит

П.П Хейзъл, смъртно съм обиден, че не ми даваш ауторизация на кю-то, да знаеш:)

Анонимен каза...

И а открих себе си в книгите на ремарк. Но не в женските персонажи, въпреки че съм жена, а в мъжките. Дори мисля, че е по-правилно да се изполва думата "персонаж" в единствено число, защото във всички книги става дума за една и съща обречена любовна двойка.
Може би това е единственият "недостатък" на книгите му - че винаги пише за една и съща жена и за един и същ мъж. Но, тъй като аз обичам тази жена и този мъж - обичам и книгите му.

alvin каза...

анонимността е вредна, особено в случая :)