Бялото слънце на пустинята
Рустам Ибрахимбеков & Валентин Ежов
Хо хо хо.
Четох я преди няколко месеца и докато се наканя да пиша за нея, позабравих това-онова. Нещо като половината или, да речем, 60%.
Симпатичен войник търси отвлечената си жена и докато пресича пустинята, някак успява да се забърка в история, която включва цял харем. Леко написана чудесна история за пясъци, жега, приятелство и живот.
Останаха само 3 неща:
1. Препоръчвам ви я
2. Ще гледам филма
3. Помагам с линк
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - ножът е живот
декември 30, 2011
Бялото слънце на пустинята
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Това да го разбирам като че не си гледал филма до сега ли? Ай, ай! :)
Книгата действително е страхотна! :) Благодаря!
Щом я препоръчваш, значи наистина е хубава. Не съм я чел, обаче за филма имай едно на ум. Голямата му слава идва от едни далечни времена, когато тези, които са му се радвали, не са били гледали кой знае какви кино-образци. (Това са почти същите хора, които славословят Илф&Петров.) А и музиката е една странна.
Наистина е много хубава и заслужава повече думи :)
Филмът.. някой ден, някой ден :)
здравей :)
много харесвам блога ти и си позволих да го спомена тук: http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/14/nagradka/
поздрави!
мария
аз пък много харесвам стиховете ти, скоро и ще ги спомена официално :)
Публикуване на коментар