март 29, 2006

За лентяйството



из"Празни мисли на един празен човек"

Джеръм К. Джеръм
цена 6 лв. с вкл. ДДС





ЗА ЛЕНТЯЙСТВОТО

Лаская се от мисълта, че по тази тема наистина съм специалист.

Така многообещаващо започва първото чутовно философско размишление в книгата, където са събрани общо 14 (без да броим предисловието). Ще се вълнувам не само за романи, факт.

Написаното е абсолютната истина за смисъла на живота. Непоклатима и недостижима като абсолютната нула. И тъй като ми е трудно да фриволнича върху толкова синтезирана есенция, ще цитирам важен откъс:
Склонността към мързела винаги е била най-силната черта от характера ми. Не си приписвам това качество, то е просто вродена дарба, която малцина притежават. На света има много мързеливи хора, но истинският лентяй е рядкост. Той не е човек, който се мотае без работа, с ръце в джобовете. Напротив - най-изумителната му способност е, че винаги е страшно зает. Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Човек не е в състояние да изпита някакво удоволствие от това, че не върши нищо, ако изобщи няма какво да върши. В такъв случай прахосването на време се превръща в просто занимание, и то много уморително. Подобно на целувката, лентяйството е най-сладко, когато е откраднато.

Сладкодумен аристократичен стил, остроумен, спокоен и добродушно несериозен. Фин и изчистен. На тези, които това им е се струва претенциозно, ще цитирам - за мен е чест - този път част от предисловието:
В наше време читателите искат от една книга тя да усъвършенства, да поучава и възвисява. Таза книга няма претенциите да възвиси дори крава.

9 страници чисто удоволствие. Препоръчвам искрено на всички. И не само това, останалите празни мисли също са пълни с лежерни мъдрости.
Лежерни мъдрости, о да.

Отворете големия прозорец с изглед към вътрешния двор, запалете старата лула, предупредете малкия Арти и малката Сузи да не влизат в библиотеката и се отпуснете в мекото кресло с книга в ръка.
Enjoy!


6 коментара:

Анонимен каза...

Да започна с това, че останах много приятно изненадана от товя блог - поздравления :-)

Ти да не си този alvin, чиито коментари съм чела във форума на клуба по фантастика? Чудя се, откъде този ник ми е познат, пък и стилът на писане...

Всъщност, коментарът ми не е по темата, но тук се спрях и реших да ти пиша, понеже и аз бях фен на Джером - не че вече не съм, ама не чета толкова много, колкото преди, а и тази книга съм я забравила вече, въпреки че добре и спомням, как се смях, докато я четох :-)

Лично на мен "Светът се казва дъбрава" не ми хареса толкова, колкото Землемориите. Не съм се опитвала да я анализирам така, както ти правиш, а просто е въпрос на харесване, не толкова - разбиране...

alvin каза...

Мерси за поздравленията.
По повода хвърлих пространен поглед върху всички известни на Google алвиновци в страниците на български.
Аз съм тоя от клубовете за фантастика, но категорично не съм оня от сайтовете за запознанства. Честно! :)

Джером го открих късно, но смятам да изчета всичко като ми остане време. Труден е за коментари, иде ми по-скоро да цитирам някоя негова мисъл и да кажа, че ме кефи. Няма да е изтънчен подход, признавам си, но ще е лесно и обективно :)

Анонимен каза...

Беше време отдавна, когато и аз ходех по сайтовете за запознанства - честно :-)

Ще чакам с нетърпение постовете не само за Джером, защото и останалите - за другите книги, които не съм чела, ми бяха интересни :-)

Анонимен каза...

алвине, ще ми върнеш вярата в книгите :-)

alvin каза...

Е, аз винаги съм вярвал в книгите. Но човек трябва да се напъва - понякога след полунощ и на нощна лампичка - за да поддържа вярата си.
А това е трудно. И действа като приспивателно :)
Любопитство му е майката!

Анонимен каза...

Е, аз бих продължила и с по-краен коментар!Връщането на вярата в книгите е повече от похвално, но аз ще се присъединя по-скоро към отбора на щастливците?, които се сгряват от ентусиазма на ЧЕТЯЩИТЕ..:)