Гаджетата имат нежна кожа

Гаджетата имат нежна кожа
Сан Антонио
ИК "Сибия" София ("Младост 4", бл. 468-Б)
2 лева на старо

1992 година. На пресния демократичен български пазар се появява тънко книжле - 127 страници - в джобен формат. На предната корица има огромно бледо лице, женско, със сини очи; странно наведен мъж в сянка; нещо църковно-готическо с женски черти, големи черни крила и опърпано наметало. На задната - фина руса дама с кринолин, букет и череп вместо лице, няколко летящи сови и свити от страх младоженци (това е корица на Карло Франети към "Цветя на злото" от Бодлер).
Книгата е под №1 в библиотеката "Френски романи".
Оригинално заглавие - "Les souria ont la peau tendre".

След всичко това вече си мислите, че съм ровил из масите с книги на старо, за да докопам нещо сюрреалистично, абсурдно, следвоенно, (пост)модернистично? Мащабно литературно платно, търсещо тайната на изтичащото време? Пищен текст със закодирани дълбоки социални сигнали и културологични корени? Гротескно отхвърляне на линията класицизъм-романтизъм-натурализъм? Темпераментна метафора в сблъсъците на изкривени модели, заменени идеали и морални деформации?
Очаквате френска белетристика от оная, която трудно се разказва???

Не бе!
Туй е Сан Антонио!!!
Великият комисар!

О, потрес!
О, ядец!
Обзалагам се на едно към хиляда да не е, че много надвишавам курса, ама едно на шейсет, че го познавате! Всички познават великият комисар Сан Антонио - интелектуалци и министри, луди и ненормални, русифили и педофоби, кравари и краеведи, адвокати и психопати, рекетьори и шофьори, барети и каскети, мегаломани и меломани, свалячи и косачи, хамали и абдали, атлети и поети!
Това е той - страшилището за вразите! Светскоплътската мечта на девойките в беда! Геният на словоблудството!
И честно казано няма никакви принципни възражение срещу телешкото!

Той е такъв, за какъвто го мислите! Приключенията му са истинско извикателство и отпред, и отзад, към книгите на другите автори.
О, красноречие, красиви думи! Пот ще се стича по фасадата ви, докато четете за него!
Дерзайте и гласувайте за Сан А!
Бис и бис на квадрат! Почти невероятностно!

Накратко за книгата - защо се казва така, разбираме буквално в последното изрчение. В смисъл, че там се твърди нещо за нежната кожа на гаджетата.Моля някой да каже дали наистина се превежда така от френски.
Любимият ни Берюрие отсъства, но пък сме в Белгия по време на нацистката окупация, което ще рече, че криминалния сюжет е с военен привкус и аромат на съпротива. Две красиви жени, три полка фрицове, няколко предатели и дузина обрати в сюжета. Има повече бой от обикновено, а долапа за дроб-сърма на неколцина бива напълнен с олово. Война е все пак.
Но какво ви пука за сюжета, след като Сан Антонио описва собствените си авантюри?!

Ако можете да намерите книжлето, значи ще се забавлявате истински и ще се убедите, че Сан Антонио е най-добрия и най-скромния майстор на перото (според собствените му думи), а ако не можете, потърсете каквото и да е, писано от него. Това се казва стил, казвам ви.

Аз спирам. Думите за Сан Антонио са излишни. Ама наистина.

PS - Най-култови, след самия Сан Антонио, разбира се, могат да бъдат само и единствено преводачите му.

-= Използвана литература =-

I. Гаджетата имат нежна кожа - Сан Антонио, виртуозът на сюжетфабулата
II. Гласувайте за Берю - Сан Антонио, ордьовърът на шедьоврите
III. На зла кучка - зъл прът - Сан Антонио, изящният кримипорнопародител
IV. Берю-Берю - Сан Антонио, нирваната на литературата
V. Човекът вълк - Борис Виан, предговорът