Планетата на ветровете
Дж. Р. Р. Мартин & Лайза Татъл
Бард
340 стр.
6.99 (начална цена)
И така, дойде време да прочета един от хората, заради които изчезват кубици тропичска гора. Разбира се, нямам намерение да започвам някоя от тухлите с неизбежната марка "фентъзи епос", а пък и въпросната планета на ветровете била фантастика, така че всичко е Ок.
Малко е странно, но подходих с големи очаквания. Без някой да ме е убеждавал в нещо, без да съм чел подробности. Просто реших, че наградена повест, която е дописана като роман в сътрудничество, е обещаваща ситуация.
Нарамих голяма кошница и започнах да чета.
И така до 110-а страница. Боза.
Има една хубава идея, която не е разработена по никакъв начин. Скучно е, не се случва нищо особено, а и малкото, което се случва, е напудрено и неестествено.
Диалозите са много театрални и сухи.
Мирише на плоско фентъзи, честно.
Както става ясно, зарязах я.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/6 - трудили са се все пак
1 коментар:
Тази книга ми звучи толкова добре, а все лоши отзиви чувам за нея. Опитах се да прочета другата му, която са издали Бард - "Пътешествията на Тъф", но не успях.
Мартин пише много хубави разкази и повести. Чудя се какво ли щеше да сътвори, ако онова многотомно фентъзи не беше изяло последните 10-15 години от кариерата му.
Публикуване на коментар