Детектив в зоната на здрача

Детектив в зоната на здрача
Андрея Илиев
подарък с автограф

Трябва да призная, че Ник Шишманов не е комисар Сан Антонио. Случват му се много по-странни неща, законът не е зад гърба му и въпреки че погледът му шари доста, спи основно със секретарката си. Но по-неуморно от френския си събрат, смея да твърдя. Знаете ги франсетата - повечето са маниери и една гола слава.
Авторите и на двамата обаче чета с огромно удоволствие. От единия няма как да получа автограф, освен ако след години не се окаже, че съм разпределен в неговото отвъдно отделение. А Андрея Илиев е жив и здрав, пише и парафира!
Абе, подаръкът си подарък! Още 100 години да живее!

Няма да си кривя душата - в случая не мога да бъда пределно обективен (а аз съм такъв, о, спор да няма), тъй като с Ник Шишманов ме свързва носталгия по началото на века, а с автора - истинско приятелство.
Казвал съм го много пъти, затова няма да ме заболи, ако повторя. За писанията на Андрея Илиев в най-голяма степен важи определението четивни. Не знам дали това се учи или ти пада отнякъде (или го шлайфаш по стотици софри, седянки и мохабети), но той го умее. Човек чете, забавлява се и нито за миг действието не забива досадно в глухи улици, не се забавя заради мудна мисъл.
Което иде да покаже, че не би трябвало да имате проблем да прочетете "Детектив в зоната на здрача" на един дъх. Аз направих така. Въпреки че съм чел нещата преди това.

Книгата е сборник с 5 разказа за Ник Шишманов - частен детектив, неженен, със склонност да поема странни случаи. Разголени самодиви, необикновени старчета с бездънни торби, полтъргайст, три синджири роби в парка, времеви тунел в килера - това е неговия ресор.
А разказите са си нашенски, български.

Препоръчвам ви книгата, ако:
- си падате по крими
- си падате по фантастика без лазери и научни реферати
- обичате българския фолклор
- ви допада естествен и неподправен стил

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - нашенско