Характери
Теофраст
Народна Култура 1980 г.
164 стр.
цена 2 лв.
Г-н Тиртам е роден на о-в Лезбос. Баща му притежава тепавица, но желае синът му да се изучи, така че след време той (Тиртам, а не баща му) се озовава в Атина, за да слуша лекциите на Платон и остава там до края на живота си.
Името Теофраст - божествено говорещ - му дава Аристотел, който след смъртта на Александър Македонски напуска Атина и му завещава школата и библиотеката си.
Както се досещате, Теофраст е от тежката артилерия. За съжаление оцелелите му до наши дни писания не са много. Според историците въпросните Характери се едни от най-зле съхранените документи от древността, част от загубен трактат по етика.
Съдържат 30 кратки портрета, всеки по около 3-4 страници, поднесени леко и ведро.
Малки откъси:
Престореният - И никога няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля...
Ласкателят - Речеш да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат.
Празнодумецът - Съобщава ти "Вчера повръщах" и те пита "Днес кой ден сме?"
Простакът - ... напие се със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле.
Угодникът - ... угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.
Арогантният - Като види, че човек бърза, бави го.
Темерутът - Не можеш да го накараш нито песен да изпее, нито да каже стихотворение, нито да потанцува.
Суеверният - Ако мишка му прояде брашнена торба, тича при гадател да пита какво да прави.
Високомерният - Поканва приятели на угощение, но не обядва с тях...
Младеещият се - Упражнява се пред роба си на изящни пози.
Злонравният - Стане ли дума за добър човек, ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви.
Има и още. Ако намерите това книжле, прегледайте го, докато си почивате. Ще се забавлявате.
Ето и малко за домашно, познайте характера:
Когато е канен на гости, ще се настани до домакина. Ще заведе да постриже сина си чак в Делфи.
Ако има да връща една мина (100 драхми), всичко ще даде в чисто нови монети.
Отглежда у дома си гарга, купува и стълбичка, прави малко медно щитче, окачва и го и тя подскача тъй по стълбичката.
Дрехата му още нищо и няма, оставя я и заносва друга.
Посещава тия гимназиони, в които се упражняват ефебите.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - малко и калорично
2 коментара:
Наистина страхотна книга. Кратка и много закачлива. Аз откровено съжалявам, че не са запазени повече от тези кратки разкази.
Това което си дал като задачка е от един и същ характер - СУЕТНИЯТ :P
Публикуване на коментар