януари 26, 2007

Игра на разум


Игра на разум
Боян Калинов
ИК Квазар
4.99 лв.
111 страници



A: Здрасти
Б: Здравей!
А: Прочетох книгата, човеко. Зает ли си сега?
Б: Зает съм, но ще подложа главата под секирата, де ще ходя.
А: Не бе, искам да поговорим. Хареса ми, наистина. Малко късичко ми дойде, ама то си било повест, не роман :)
Б: Повест си е, да.
A: Трябвa да те похваля за темпото. Най-благородно ти завиждам за стъпката, с която описваш случките. Премерено, описателно (без да е досадно). Това е най-големия плюс в "Игра на разум" за мен.
Б: Темпото винаги ми е било проблем - прибързвам. Тук се опитвах да се въздържам от това.
A: Не, не. Може би историята е малко къса. Но темпото е добро.
Б: Щом започваш с темпото, значи останалото е мноого зле.
А: Е, как бе? Начина, по който пишеш, е най-хубавото нещо в повестта. Това лошо ли е? Може да съм малко скептичен към самозародилия се разум (а-ла Хайнлайн - "Луната е наставница сурова"), но идеята си е твоя. Начина, по който е написана е добър. Казвам го най-искрено - темпото е прекрасно.
Б: Благодаря.
А: И тук не говоря за темпото на цялата повест - може би наистина е по-кратичка. А за темпото на страниците, за действията на хората. Премерено, точно, с хубави описания.
Б: Това е повест по-скоро за четене, отколкот за размисъл. Тъй че приемам критики за идеите и издържаността им. Целта ми беше по-скоро да напиша нещо приятно, да се пробвам в нещо по-дълго от разказ.
А: Получило се е. Между дргото, нали сега играя Utopia, та приключенията в Магика ми дойдоха и-де-ал-но! :)
Б: :-)
А: И ако трябва да съм точен - най-много ми харесаха нещата около френското ченге. Там начина, по който пишеш, е перфектен. Премерен, без излишни думи, но и без да липсват важни неща.
Б: Радвам се
А: А, и още нещо - тези дребни, съвсем леко споменати неща за света тогава - ислямската инвазия, втория официален език в германия, християнските групировки (които нямат опит, хаха), потъналите градове...
Б: Какво им е на тях?
А: Аа, забравих да кажа, да. Харесват ми. Изкефих се.
Б: Дай сега с лошото, че трябва да излизам след малко :-)
А: Не съм фен на виртуалната реалност, крепяща се на 8 сървъра из музеите. И на внезапното приятелство с терориста...

хей, може ли да сложа този лог в блога си?
;-)


Оригиналният ми правопис и пунктуация са заличени, където е възможно.
Та така. Друго си е да поговориш с автора.
Книгата е хубава, добре написана и неголяма. Хвърлете и едно око, няма да съжалявате.
Предговорът може да прочетете в този форум.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - искаме допълнително

5 коментара:

Анонимен каза...

Никакви коментари - многознайковците, клакьорите и разбирачите мълчат. Значи книгата наистина е хубава.Извод:трябва да я прочета.

Анонимен каза...

(Ей сега вече тъ... ъъъ... ъхх! Ти... ти... анонимник такъв!)

Книгата неслучайно щеше да отнесе специалния приз за най-недооценен (не)роман на конкурса за романи на Буквите през 2006-та. Свежи идеи и сладки герои, особено в "детската" нишка.

Обаче! Боби! (Може ли пък авторът да не мине да си прегледа отзивите? :) Като си я препрочитах, ми се наби много недовършеността: например усетих нужда от повече задълбаване във видовете -нет, в училищата на бъдещето, в отношенията м/у героите... Така че цялото да излезе от територията на новелата и да влезе в романа, както му се полага при такива идеи.

(Това обвинение от мене си е жива подигравка - все едно Богданов да говори за морал, точно така, Приятеле Алвине ;)... Добре, че не знаете за какво говоря. Лошо, че скоро може да научите. :/)

(Не за Богданов, бе. За мене.)

Или както е казал критикът читател: Искаме още. :)

alvin каза...

Аз мисля, че идеите са прекалено много за тоя обем страници. За да сме доволни всички, трябваше да са поне 300-350.
Нищо, другия път :)

Анонимен каза...

Ааа, преглеждам си аз отзивите. :-)
Не мисля обаче, че е редно да си защитавам "отрочето" - не искам да изглеждам като онези автори, които поради някаква криворазбрана мания за величие не дават и дума да се издума срещу писаниците си.
Все пак мога да кажа няколко думи. От повече задълбаване наистина има нужда в тази повест. Някои идеи остават само загатнати, някои герои можеха да са по-добре развити, отношенията между хората, както и мотивацията им - по-подробно разработени.... Но тогава щяхте да четете нещо друго, а не това, което съм написал.
Със сигурност можеше и по-добре да е. Но за мен важното е, че книгата мина по целия път от идеята през реализацията, издаването и достигането и до поне известен брой читатели. Заслуга за това имат доста хора, спънки и перипетии също не липсваха, но крайният резултат си заслужаваше, поне за мен.
Благодаря за отзивите на всички, които си направиха труда!

Анонимен каза...

Абе Двурогия нали ти беше тоя дето го хвалеше тоя Богданов. Май и номинация за Еврокон му направи... Дето рекъл оня:оти като другите му ручаха жабетата на Иванушка, ти си траеше и ги громеше като един Павлик Морозов, па сега си зинал с е те такива уста?...