януари 31, 2007

Върховният егоист


Върховният егоист
Теодор Стърджън
ИК Абхаддон '97
5,50 лв.
341 стр.


Разказите, моята стара любов.
Харесвам ги къси, без разточителни описания и със закачливо намигване на финала. Затова Стърджън ми хареса.

Това е сборник с 45 негови ранни разкази, повечето от които нямат нищо общо с фантастиката. А тези, които имат, са лишени от всякакви псевдонаучни подробности, така че удоволствието е пълно.
Всички истории са емоционални и цветни, с истински хора, понякога обикновени, а понякога - не толкова. А краят винаги е запомнящ се, неочакван и трудно предвидим.
Пълно е с моряци, кораби и вода, сигурно има някаква основателна причина.

Не мога да пиша повече, защото вчера отварях клавиатурата и сега след почти всяка буква изписва "т".
Нте итзгтлтеждта котй знаетттттт котлкот хтубавто.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - ктраткот ит ятстнот

7 коментара:

Amber каза...

Стърджън е просто чудесен писател, а и не само. В един от предговорите към два негови тома с разкази, имаше интересни факти какъв е бил като човек, и какво огромно влияние е имал върху сформираната от Хайнлайн група по време на втората световна война.

armydreamer каза...

Стърджън е Бог.
А фантастиката си няма по-добър автор на разкази от него. Жалко, че не го е оценила още :(.

alvin каза...

Разказите наистина са много добри - едновременно непринудени и дълбоко емоционални. И с чудесен завършек.
Предполагам, че по-късните му неща са още по-изпипани.

Чел съм и "От кръвчицата ти", но бях забравил, че е на Стърджън.
hazel смята, че е прекалено гнусна и претенциозна. Аз мисля, че е мнооого добра :)

armydreamer каза...

И на мен ми се видя гнусна "От кръвчицата ти", но много ми хареса. Изненада ме с историята, която разказва, а пък "вампира" никога няма да го забравя :).

Но Стърджън е по-силен в кратките форми, въпреки че "Повече от човешки" и "Сънуващи кристали" са едни от най-любимите ми романи. "Върховният егоист" е много ранен Стърджън и затова повечето разкази не са фантастични. Много гадно, че не доиздадоха всичките томове.

Hazel Baggins каза...

Алвине, не съм казала, че "От кръвчицата ти" е претенциозна. С много беден речник ме изкара;) Казах само, че съм чела много такива книги и не ме кефят - бащата алкохолик, бие майката, детето броди из гората и се чалва. Еми... И тая кореспонденция между военните доктори - ми и нея съм я чела на сто места.
За "Повече от човешки" - впечатляваща е. Но никога не бих я препрочела. Бърка ти в мозъка по неприятен (за мен) начин. Талантлив е човекът, но и ако разказите оставят подобен горчив вкус в устата - не, благодаря:) А, и фантастичните елементи са лейм.

alvin каза...

Е, каза, че Стърджън е претенциозен. Ама ти и за Буковски казваш така, тъй че сигурно имаме коренно различни виждания за тая дума :)

Разказите са много ведри и пълни с живот. Ранният Стърджън не би могъл да напише "От кръвчицата ти". Справка с инфото му в Уики показва, че върпосната е писана двайсетина години след разказите в сборника. Другите романи също са писани по-късно. Може пък да се е понатъжил с годините човека:)

Калин каза...

Е *смирено присядам на стола си*, виждам, че поне със Стърджън няма да успеем да изненадаме никой.

*закисквам се... обезпокоително*

(Не знам за Бог, но Стърджън е Иисус, един от съвременните... дай му време, Приятеле.)