Дива патица между дърветата
Станислав Стратиев
108 от 759 стр.
12.99 лв. за целия сборник
След Пътешествие без куфар и Самотните вятърни мелници съм затруднен да пиша за тази повест.
Ще ви спестя приказките за младежа, пълен с идеали и мечти, който се сблъсква с истинския живот. За пазачът на крепостта, който слага 'в ревизия сме' на входа на древното укрепление. За голямата любов и разделените пътища, които хващат за гърлото.
И повечето неща са забавни, а след последната страница е тъжно, тъжно. Но пък истинско.
Стратиев е добър, пипа изкусно и знае какво точно да разкаже, за да ви вкара в картината. Ако ви се намира, пробвайте.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/8 - Ася, Ася..
ноември 27, 2007
Дива патица между дърветата
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
" Когато ни ставаше прекалено горещо, ние се хвърляхме в морето и отпуснали се, потъвахме към дъното. Гледахме се в прозрачните кристали на водата, телата ни се търсеха и там, издължени и красиви през пластовете вода, пронизани от светлина. Изскачахме на повърхността на сияещото море, спокойно и гладко, поглеждахме се и започвахме да плуваме към хоризонта-плувахме, без да бързаме, удължавахме всяко движение, наслаждавахме се на минутите, които бавно течаха покрай нас и отминаваха към брега.
Връщахме се след тях на скалите и се изтягахме на горещите плочи. И отново ни обгръщаше тишината, неестествена и необятна, без начало и без край, ръцете ни се търсеха по грапавата повърхност на скалата и се намираха...
Вечер, когато МИРИС НА ЗРЕЛИ СМОКИНИ изпълваше въздуха, а в дворовете святкаше жарта на мангалите и рибата покорно лягаше върху въглените, ние се разхождахме по тесните и тъмни улички на градчето.
-- -- -- -- --
Каменните къщички на градчето се припичаха на късното слънце, разпънати под стрехите, съхнеха паламуди, до края на зимата щяха да станат тъмнокафяви, сухи и солени. Жените все така седяха в дворовете на малки столчета до СМОКИНИТЕ, по чиито листа започваха да пълзят цветовете на есента. Морето беше топло и спокойно, корабите се връщаха пълни с риба, по каменния калдъръм на пристанището мъжете разпъваха кафяви мрежи, окачваха ги на коловете, корковите тапи глухо кънтяха при удар.
Вървях по уличките на градчето, гледах обърнатите лодки със следи от катран по дъната, с женски имена по бордовете. На прозорците цъфтяха познатите червени цветове на мушкатото.
--- --- ---- ----- ------ ---
Пролетта нахлу в градчето с ветрове, смени цвета на пясъчните хълмове. Пристанището оживя, старите рибари боядисваха лодките си и ги стягаха за пролетния риболов, забумтяха моторите на рибарските кораби. Тревистото празно пространство през пристанището отново се напълни с мрежи. По наровите дръвчета се появиха зелени листа, морето стана неочаквано синьо., за един ден сякаш някой беше сменил през нощта водата. Въздухът се избистри, беше прозрачен и дълбок, по покривите на къщите стояха гларуси. "
... " Дива патица между дърветата" -Станислав Стратиев -1972г.
Публикуване на коментар