Никой не е започвал да величае и разисква точно тази книга, когато стане дума за Хайнлайн. А пък и аз не съм най-страстният му фен, така че нивото на очакванията, когато започвах книгата, беше много плодотворно - нулево.
И след последната страница бях прилично доволен. Който не очаква подарък, се радва и на соли за баня, нали? Не?
Началото беше трудно; първите петдесетина страници са колкото четивни, толкова и незабележителни откъм всичко, което може да ви хрумне - взривни идеи, неповторим стил или графично описан нудистки плаж.
Г-н Фарнъм е стабилен мъж на възраст, който си има впиянчена съпруга, синче адвокат, ведра щерка и чернокож прислужник, с който се държи като истински приятел и партньор на бридж. Г-н Фарнъм е построил и запасил бомбоубежище под къщата си по всички правила. Г-н Фарнъм си мисли, че червените ще натиснат оня бутон, след който Земята ще се промени. Г-н Фарнъм се оказва прав.
Във въпросното трудно начало лъха на познатия хайнлайнов милитаризъм (има една неразбираема тиранична сцена баща-син, която обаче в края се изяснява, така че му я простих в последствие), както и на недодялана любовна история. Когато мъж на възраст преспи с приятелка на дъщеря си и в пет реда, пълни с ох! и ах! се обясни в любов, няма как да не е странно. Доколко след това нещата започват да наподобяват живия живот, е въпрос на гледна точка.
История е разделена много осезаемо на две равни части.
Първата е тази, в която групата на Фарнъм оцелява след като тайнствено се е оказала в самотна долина две хиляди години напред в бъдещето. Труд и техника, пот и кръв, сълза и смях (щях да добавя 'лък и пушка', ама нещо.. тц). Психологическият профил на всеки един от семейство Робинзон добива плътност. Абсурдността на ситуацията (която не ни плаши, това си е фантастика все пак) не пречи на достоверните усилия на семейството - вода, баня, дрехи, храна, бременности. Всичко изглежда практически възможно и от време на време си казваш "Ей, тоя Фарнъм много начетен бе!". А след това "Ъ, Фарнъм си и военен по душа и това е!".
Втората част започва с появата на бъдещите владетели на Северна Америка, които залавят нашите хора и ги отвеждат в крепостта си, за да им/ни разкрият какви са правилата на играта - феодализъм, канибализъм, власт на чернокожите. Тази половина от романа на мен ми беше интересна само заради развитието на образите - синът с едипов комплекс, отегчената и неврозна съпруга, влюбената девойка, борещото се до дупка татенце. И, разбира се, фаворитът - внезапно добилият власт черен прислужник, от чиито недра изригва странен реваншизъм, бързо овладяна надменност и усещането за новото статукво като справедлива лотарийна печалба.
Следва бягство, преследване и финиш със забавна табела.
Който е очаквал нещо като 'Звездните рейнджъри' или 'Луната е наставница сурова', не е познал. Философията на първата и интересната история на втората липсват (липсва и оня изфантазиран Майк; стар спор). Но си има други неща. Раждащи котки, например.
Става. И се чете.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 36/49 - кард геймс индъстри
1 коментар:
Първите 60 страници ги прочетох на един дъх. В момента чета Здрач на Глуховски и монотонното развитие не ми пречи. Но щях да падна когато дъртия оправи мадамата в 5 реда.
Такива "бози" ми харесват. Но ако е толкова тъпа колкото я описвате.Хм, въобще няма да я дочета.
Публикуване на коментар