май 11, 2009

Обитаемият остров

Обитаемият остров
А. и Б. Стругацки
издателство 'Христо Г. Данов'
страници 214
цена неизвестна




Покрай скоро появилия се филм изскочи и нова порция дискусии, свързани с "Обитаемият остров". Авторов замисъл, тълкувания, скрити послания, адвенчър срещу философия, многоластови (извинявам се за израза) герои, преоценени с времето идеи, крайъгълни камъни в руската фантастика и отправна точка в разбирането на много други книги на Стругацки.
Няма дим без огън. Проверих лично защо се вдига такава пушилка за Прогресорите и Странниците (както всъщност се казва и сборникът, съдържащ три романа), а пък и имах едно на ум с факта, че в "Звездите са.." и "Звездната сянка" Лукяненко се заиграва с темата и творчеството на братята по принцип.

Книгата става за четене от хора на различна възраст. Което си е важно предимство, защото немалко хора са се разминали със стойностни книги заради закъснение или прибързване.
По-младите, както може би и хората с прекалено високи очаквания ще видят само приключенската страна на нещата. А философски настроените (както и съвременниците на авторите) ще започнат да нищят посланията, да търсят метафори и маскирани възгледи.
Аз си взех по малко и от двете възможности. Друг голям плюс е, че книгата е съвсем подходяща за препрочитане, когато пък евентуално човек може да си вземе и по много.

Сюжетът накратко: младеж попада на чужда планета и се впуска в битката между воюващите страни. У него има много плам, идеали, лековерност, '
морето е до колене', приятелство, отговорност, собствено мнение, собствен възглед за нещата, непримиримост, желание, 'защо, по дяволите', кураж и т.н.
Типичен симпатичен младеж. Всеки някога е бил малко или много Максим (така се казва), така че е привлекателен образ.
Той е истински. Останалите са сиви. Като в истинския живот, нали?

"Хищните вещи на века" все пак ми хареса повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - 33 пъти

8 коментара:

Стоян Христов каза...

Продължавам да се инатя и да настоявам, че за мен 8/10 е твърде, твърде щедро.:)

Kopo каза...

Продължавай с "Бръмбар в мравуняка", за да можеш да добиеш представа за Камерер.

Анонимен каза...

Съгласен съм с Копо, довърши трилогията.

А

Анонимен каза...

+Стоян
Твърде щедро? За какво? За теб може би... За хора които са израснали с тази книга и са се идентифицирали с този герой, такава оценка е обидна.
Универсални ценности няма.
Инатът който прояваваш няма смисъл освен пред аудотория със сходна на твоята ценностна система. В интернет е много малко вероятно да попаднеш на такава.
Към изложението на Алвин искам да добавя, че чисто стилистично книгата е шедьовър. Особено в началото, където М. започва да осъзнава в какъв точно свят е попаднал. Има изрази които са станали емблематични и звучат като крилати фрази:
„Цивилизация“ — помисли си Максим без особен възторг."
"На шията му висеше дебела метална тръба със зловещ вид, и отверстието на този инструмент за разправа с пришълци беше насочено право в корема на Максим."
"Веднага ставаше ясно, че нито за висшата ценност на човешкия живот, нито за Декларацията за правата на човека, нито за другите великолепни изобретения на висшия хуманизъм, пък и за самия хуманизъм този човек никога не е чувал, а и да му разкажеш за тях, няма да повярва."

Анонимен каза...

Ега ти крилатите фрази... Наистина ли ти настръхва косъма от тях?

alvin каза...

Никой не може да пресече една магистрала два пъти, друзя :)

Книгата предполага и възторжени отзиви, и повдигане на ремене. Зависи от нагласата, според мен. Интелектът и ценностите нямат нищо общо.

Анонимен каза...

НагласИл сам са да шибна тройка с гарнитура. Добре ле е а ;)

А

alvin каза...

Не е добре. Щом се скатаваш и 'ае ше звънна' се отлага с месец, значи не е добре :)