Обитаемият островА. и Б. Стругацки
издателство 'Христо Г. Данов'
страници 214
цена неизвестна
Покрай скоро появилия се филм изскочи и нова порция дискусии, свързани с "Обитаемият остров". Авторов замисъл, тълкувания, скрити послания, адвенчър срещу философия, многоластови (извинявам се за израза) герои, преоценени с времето идеи, крайъгълни камъни в руската фантастика и отправна точка в разбирането на много други книги на Стругацки.
Няма дим без огън. Проверих лично защо се вдига такава пушилка за Прогресорите и Странниците (както всъщност се казва и сборникът, съдържащ три романа), а пък и имах едно на ум с факта, че в "Звездите са.." и "Звездната сянка" Лукяненко се заиграва с темата и творчеството на братята по принцип.
Книгата става за четене от хора на различна възраст. Което си е важно предимство, защото немалко хора са се разминали със стойностни книги заради закъснение или прибързване.
По-младите, както може би и хората с прекалено високи очаквания ще видят само приключенската страна на нещата. А философски настроените (както и съвременниците на авторите) ще започнат да нищят посланията, да търсят метафори и маскирани възгледи.
Аз си взех по малко и от двете възможности. Друг голям плюс е, че книгата е съвсем подходяща за препрочитане, когато пък евентуално човек може да си вземе и по много.
Сюжетът накратко: младеж попада на чужда планета и се впуска в битката между воюващите страни. У него има много плам, идеали, лековерност, 'морето е до колене', приятелство, отговорност, собствено мнение, собствен възглед за нещата, непримиримост, желание, 'защо, по дяволите', кураж и т.н.
Типичен симпатичен младеж. Всеки някога е бил малко или много Максим (така се казва), така че е привлекателен образ.
Той е истински. Останалите са сиви. Като в истинския живот, нали?
"Хищните вещи на века" все пак ми хареса повече.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - 33 пъти
8 коментара:
Продължавам да се инатя и да настоявам, че за мен 8/10 е твърде, твърде щедро.:)
Продължавай с "Бръмбар в мравуняка", за да можеш да добиеш представа за Камерер.
Съгласен съм с Копо, довърши трилогията.
А
+Стоян
Твърде щедро? За какво? За теб може би... За хора които са израснали с тази книга и са се идентифицирали с този герой, такава оценка е обидна.
Универсални ценности няма.
Инатът който прояваваш няма смисъл освен пред аудотория със сходна на твоята ценностна система. В интернет е много малко вероятно да попаднеш на такава.
Към изложението на Алвин искам да добавя, че чисто стилистично книгата е шедьовър. Особено в началото, където М. започва да осъзнава в какъв точно свят е попаднал. Има изрази които са станали емблематични и звучат като крилати фрази:
„Цивилизация“ — помисли си Максим без особен възторг."
"На шията му висеше дебела метална тръба със зловещ вид, и отверстието на този инструмент за разправа с пришълци беше насочено право в корема на Максим."
"Веднага ставаше ясно, че нито за висшата ценност на човешкия живот, нито за Декларацията за правата на човека, нито за другите великолепни изобретения на висшия хуманизъм, пък и за самия хуманизъм този човек никога не е чувал, а и да му разкажеш за тях, няма да повярва."
Ега ти крилатите фрази... Наистина ли ти настръхва косъма от тях?
Никой не може да пресече една магистрала два пъти, друзя :)
Книгата предполага и възторжени отзиви, и повдигане на ремене. Зависи от нагласата, според мен. Интелектът и ценностите нямат нищо общо.
НагласИл сам са да шибна тройка с гарнитура. Добре ле е а ;)
А
Не е добре. Щом се скатаваш и 'ае ше звънна' се отлага с месец, значи не е добре :)
Публикуване на коментар