Последното желание

Вещерът. Последното желание
Анджей Сапковски
Ик ИнфоДАР
365 страници
11 лева





След дългата юлска суша последва бърза порция полска бира.
Шест бутилки, поднесени с нарязано на ситно мезе за спойка. Уж нискоалкохолна, по която не си падам, но с приятно горчив послевкус. Умерена мътност.
Първата бутилка не ми се стори кой знае какво, а последната съжалих, че съм я изпил, толкова досадна пяна се получи. Консумираните в промеждутъка между тези двете обаче си заслужават парите (които не платих, защото копо черпи).
След известно време ще пийна пак от същото.

Превод на посредствената алкохолна метафора:
Сборник полско фентъзи, съставен от 6 разказа, свързани смислово и почти хронолически с отделна, накъсана история. Не си падам по фентъзи, драги, знаете добре, но г-н Сапковски се понася.
Баналните клишета се преглъщат заради шегата със самите тях, добрия хумор, цинизма, динамиката и добре разказаните истории.
А доброто впечатление развалят последния разказ, един дразнещ бард, неизбежните клишета, амплитудите в нивото на стила и непостоянния образ на главния герой.
А, главният герой – той е вещер, ловец на чудовища. С меча е касапин, знае разни заклинания, може да чете руни и да отбива стрела в полет. Албинос.
Coolness?

Между другото (къде иначе?), авторът оставя смесени чувства у срещналите го на живо. Ама и не е длъжен да се харесва на всички.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Красотата на живота е в това да правиш всичко, което ти се прави

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - аферата Блавикен