Бръмбар в мравунякаА. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
134 страници
цена неизвестна
Тъй като е част от сборник и не съм забелязал в началото, чак сега направих тънката сметка колко страници е романът. Оказа се, че не е от най-големите. Във всеки случай доста по-малък от Обитаемият остров. И по-добър от него, според мен. Писан е 10 години по-късно.
Максим вече е зрял мъж и работи на Земята, събитията от Саракш са само спомени, изникващи тук-там, когато сюжетът го изисква.
Първите страници хващат бързо, има задача, опасност и спешни действия, които трябва да се предприемат. Преходът с “Обитаемият остров” е плавен и приятен – едновременно си спомняш с усмивка за познатите герои, но и става ясно, че тук интригата ще е по-различна.
Известен прогресор се завръща на Земята след дълги години работа из далечните кътчета на Галатиката (държа на този израз!) и вместо да се регистрира и да доклава, той се укрива. Максим трябва да го открие и търсенето започва по най-гъделичкащия за читателя начин – разговори с роднини, близки, познати и всякакви хора от миналото. Гарнирано е с изненадващи появявания и нови неизвестни.
Малко по малко, в разговори и четене на досиета образът на търсения мъж се прояснява. Това отнема около 4/5 от книгата. Останалите 20% изведнъж разкриват проблема и генезиса му, как и къде се е родила интересната история. Малко несиметрично ми се струва това.
Поводи за размисъл не липсват, както се и предполага. А приятното и леко темпо, с което се случват нещата, напомня за Хищните вещи на века (все още моят номер едно), явно разследването на тайнствени личности е благодатно за книгите на Стругацки.
Остават “Вълните усмиряват вятъра”.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - главанак!
4 коментара:
Прочети я още веднъж и ще и дигнеш точките. Произведенията на АБС изискват минимум 2 четения за да бъдат разбрани и повече от два - за да бъдат харесани.
Струва ми се, че Стругацки са намерили идеалната формула. Един-два много сериозни въпроса, скрити зад доволно количество атрактивен и лесносмилаем материал. При което, като си малък, виждаш екшъна и се кефиш. Като пораснеш, улавяш останалите неща, досега оставали незабелязани, и пак се кефиш.
Докато книгите без подобна обвивка не се радват на такава популярност - "Охлюв по стръмното", "Вълните усмиряват вятъра", "Град обреченный", "Милиард години до свършека на света", "Гадкие лебеди" и т.н.
Но разбира се, това мнение не е подкрепено от каквито и да е данни :)
А и като се замисли човек, тази формула определено не е открита от тях. Което не пречи да ми харесва.
Според мен не става дума за това дали трябва да има екшън или не, дали да е атрактивно и лесно за поглъщане или напротив.
В любимата ми засега "Хищните вещи.." нещата са показани, виждат се и така се разбират.
Мисля, че онова писателско правило "Показвай, а не разказвай!" (или нещо от сорта) им бяга в по-новите книги.
Започвай "Вълните усмиряват вятъра" и ще се до-влюбиш в братя Стругацки.
Още не съм прегледала целия ти блог и не знам дали си прочел сборника "Дори насън не виждаме покой" (или просто отделно повестите "Милиард години до свършека насвета", "Времето на дъжда", "Трудно е да бъдеш Бог" и "Пикник край пътя"), но ако не си - задължително е. Този сборник беше първото, което прочетох от АБС и остана - особено последните две повести - завинаги на първо място за мен не само сред тяхното творчество, но и изобщо сред фантастиката.
Ии най-сетне се радвам, че намирам още някой, който ги чете. Тях и Лукяненко.:)
@ първия анонимен: Не мисля, че трябват повече от два прочита, за да бъдат харесани. Аз се влюбих още по времето на първия.
Публикуване на коментар