Пътешественикът във времето и неговата женаОдри Нифнегър
ИК Бард
479 страници
9.99 лева
Уважаема г-жо Нифнегър,
това всъщност не е истинско писмо до вас, просто се правя на интересен, пък и за разнообразие. Никога няма да го прочетете, но аз все пак ще си го измисля.
Прочетох точно половината от вашата книга. Не е много, но пък не е и малко, защото за тези 240 страници не се случва абсолютно нищо. Аз бях упорит и се доверих на копо, който ми набута книгата в ръцете (той никога не ви е писал писмо, което няма да прочетете), обаче съм разочарован. Това не ви притеснява, знам, по романа вече има филм, който се върти в моловете у нас. Значи сте припечелили добре.
Изключително съм благодарен на българския ви издател, задето не сте в сци-фи колекцията му. Така щяхте да бъдете прочетени от хора със стаж, вкус и претенции в този иначе-толкова-симпатичен жанр, а истинската ви таргет група щеше да подмине потенциалната бластери-мластери история за сметка на Даниел Стийл.
Излиза, че и вие трябва да сте благодарна на издателя си.
Знам, че сте много добре запозната със сюжета на книгата си, но аз искам да щрихирам няколко момента, колкото да съм полезен на хората, които все пак ще ме прочетат.
Хенри пътува във времето, прескача в миналото и бъдещето. Без да иска, без да знае къде точно отива. Просто му прилошава и се оказва гол на друго място, в друго време. Хенри среща малко момиченце, което се оказва бъдещата му съпруга. И така.
Знам, че всичко това трябва да е история за любовта, ‘която не се подчинява на времето и пространството’, да речем. Обаче е скучна, а най-интересните моменти са всъщност безкрайно омръзналите ми подскоци напред-назад във времето. Много експлоатирана тема, повярвайте ми.
Аз всъщност съм романтична натура, г-жо Нифнегър. И мога да си падна по такива истории, защо пък не. Обаче има един проблем – когато чета нещо любовно, мило и романтично, изрази като “седна на втвърдения ми член” и “щедър минет” са леко встрани от темата. (о, да, вторият израз си го бива, поздравления, надявам се, че ви цитирам правилно и не съм си го измислил)
Нехомогенно някак. Е, да, “такъв е животът”, ще кажете вие. Или пък не, няма значение.
Имам няколко въпроса за парадоксите, породени от възможността да срещнеш себе си в миналото, но няма смисъл, защото така или иначе няма да ми отговорите. А на страниците в книгата е обяснено доста постно.
Ще завърша писмото до неподозиращо другарче с нещо положително – в книгата е пълно с писатели, композитори, художници и съпътстващите ги атрибути. Ако самата вие знаете всички тези неща – моите поздравления.
Подпис: не се чете
PS ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/20 - халдол & библиотека
18 коментара:
Продължавам да смятам, че трябваше да ти я дам в комплект с "Игра на живот".
Тази книга не съм я чел, но "Игра на живот" си беше добра. Защо не си му я дал? :)
Добра критика, хареса ми, браво! Ето така се разгромява по градивен начин. :)
"Не се чете" беше добро попадение.
До тук имам три свръхзадължаващи препоръки за тая книга и твоята. Явно ще се чете.:)
Верно добре громиш враговете и все по слабите места.:)
@Lazy
В последния момент я мярна и нямах време да вадя стълбата, за да стигна до рафта с Г(римуд). ;-)
нищо лично, но получаваш слаб 2 за коментара или другояче формулирано "изказваш се неподготвен".
:-)
Уважавам чуждото мнение, но по този коментар изобщо не мога да разбера защо не ти е харесала книгата. Освен заради щедрия минет и набъбналия член, които не ми звучат достатъчно аргументирани, по моите стандарти това са силно романтични елементи :-D
Аз пък съм заинтригувана:)
Първият любовен разказ на тема пътуване във времето го прочетох в сборника "Допълнителна примамка" и много, много се трогнах. В негова чест ще прочета и тази книга, хау.
Ей го на http://www.chitanka.info/lib/text/1463
копо,
книгата за мен е досадна с безсмислеността си. Не знам за Гримуд, но тази не е моята кръвна група. След 200 страници основният проблем беше как Хенри да се надруса така, че да не изчезне по време на сватбената церемония. Преди това беше срещата с родителите на гаджето и срещата на гаджето с родителите му. И нищо, нищо друго, което да можеш да разкажеш. "Абе, четох една книга, двама се харесваха и.. еми, това е, usual shit"
Сигурен съм, че не се обиждаш, няма за какво. Четем и (не)препоръчваме, нълтъй? ;)
христо,
о, нищо не съм искал да громя, по-скоро ми стана кофти, че изгубих толкова време в напъни. А и нищо градивно не виждам в текста си ;)
katt,
ако щеш вярвай, но видях, че се е получило така след като го написах :)
цонко,
чети, чети, много искам да я прочетеш. Аз много искам всички да я прочетат, де. В казана е чудесно, заповядайте ;)
almaak,
чий коментар имаш предвид?
lady,
освен заради нещата, които писах по-горе на копо, мога да добавя: скука, тривиалност, тромаво развитие и абсолютно недокосваща ме идея. А аз съм чувствителна личност, знаеш, не е като да мрънкам заради наличието на романтика ;)
Опитвам се да определя в що за емоционално състояние трябва да съм, за да ми се понрави такава книга и нищо не измислям.
haz,
заинтригувана? как точно успях да ти причиня това? :)
за всички:
много коментари бе, хора, тая книга не го заслужава! :)
Всеки, който се е докоснал дори малко до "Кланица 5" на Вонегът, е бил на място, където тази книга никога няма да го отведе. Така препоръчвам!
Не знам в комплект с "Игра на живот" как ще е, но аз на едно море я четох в комплект с "Twilight" и беше усмъртяващо. Като водка с бира, примерно. 240 страници добре, аз до края я измъчих, да ме пита човек защо.
Хаз, недей!
хаз,
други като теб вече плакаха! :))
jen,
моите зъболезнования..
@Ал, определено не се обиждам. Отдавна съм установил, че ти и аз имам достатъчно сериозни различия във вкусовете, за да се получават хубави разговори на чаша. при следващата среща ще ти дам Гримуд - по-кратък и определено по-действен.
@Хаз, подозирам, че ти щ я харесаш. ;-)
А в главите на героите става ли нещо все пак или да гледам филма (поне ще мине по-бързо)? :)
Че това "240 страници и нищо не се случва" ми напомни как пропусках описанието на природата в книгите за индианци навремето :)
копо,
обаче за 'Вълните усмиряват вятъра' беше прав!!!
wakeop,
абе... рискувай ;) час и половина можеш да жертваш. После сподели какъв е бил вкусът.
Здравей, много време е минало след публикацията, но съм в безизходица. Току-що ти прочетох ревюто и останах с впечатление, че книгата не ти допада. Нищо лошо, това дори ме радва. Затова искам да попитам дали я продаваш или подаряваш. Мой приятел изгледа филма преди около час, влюби се в сюжета и умира да прочете книгата, а тя е изчерпана във всяка онлайн книжарница, за която се сетих, вкл. и в сайта на издателството. Не ми се занимава да питам тях, защото ме съмнява да ми отговорят. И на теб се извинявам за главоболието, но просто искам да зарадвам момчето с евентуална възможност за закупуване на книгата отнякъде.
Ще проверявам редовно за отговор. Благодаря предварително!
neko,
даде ми я kopo от първия коментар, виж му блога и питай :)
Не съм прочела правилно, явно. Намерихме я книгата в един форум за продажба на книги, проблема е решен :).
Благодаря за бързия отговор :).
Публикуване на коментар