Лекарство против северния вятър
Даниел Глатауер
ик Обсидиан
15 лева
238 страници
Ако някой помни какво е 'епистоларна проза', да знае, че тази книга е нещо... е-пистоларно.
Който е забравил - да си припомни.
Тъй като закъснях с това ревю/преглед/оценка/обзор/мнение, мога спокойно да огледам кой и какво е писал по повод Глатауеровата книга. Мнения всякакви, предимно разнопосочни.
Харесващите харесват как леко се чете, остроумните диалози, достоверния поглед, интересния финал. Нехаресващите не харесват лековатия стил, липсата на истински хумор, скалъпената история, неоправданото очакване.
Хора всякакви. Пък и темата е плодотворна за масов диспут - мъж и жена се запознават онлайн заради сгрешен имейл, започват да си пишат, да се опознават, да любопитстват, да се харесват, да се търсят, чакат и разминават. Целият роман е поредица от мейли - Лео пише на Еми, Еми пише на Лео.
Аз съм от харесалите книгата. Заради простичкия, но непренебрежим факт, че толкова прозаичен сюжет успява да разкрие още няколко пласта от и без това подлагания на многократни дисекции емоционален човешки спектър.
Ебати изречението, дългото неписане ми се отразява. В многословие и маниерничене.
Възприемам книгата като разказ за сладката самозаблуда, за търсенето, надеждата и трупащите се емоции. И за (нуждата от) изграждане на нечий образ, невъзможно твой и непосилен за сбъдване.
Останалите мнения - цонко, ylith, exquisite, carreragt, те четат, автора.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - фатално "Еми"
Даниел Глатауер
ик Обсидиан
15 лева
238 страници
Ако някой помни какво е 'епистоларна проза', да знае, че тази книга е нещо... е-пистоларно.
Който е забравил - да си припомни.
Тъй като закъснях с това ревю/преглед/оценка/обзор/мнение, мога спокойно да огледам кой и какво е писал по повод Глатауеровата книга. Мнения всякакви, предимно разнопосочни.
Харесващите харесват как леко се чете, остроумните диалози, достоверния поглед, интересния финал. Нехаресващите не харесват лековатия стил, липсата на истински хумор, скалъпената история, неоправданото очакване.
Хора всякакви. Пък и темата е плодотворна за масов диспут - мъж и жена се запознават онлайн заради сгрешен имейл, започват да си пишат, да се опознават, да любопитстват, да се харесват, да се търсят, чакат и разминават. Целият роман е поредица от мейли - Лео пише на Еми, Еми пише на Лео.
Аз съм от харесалите книгата. Заради простичкия, но непренебрежим факт, че толкова прозаичен сюжет успява да разкрие още няколко пласта от и без това подлагания на многократни дисекции емоционален човешки спектър.
Ебати изречението, дългото неписане ми се отразява. В многословие и маниерничене.
Възприемам книгата като разказ за сладката самозаблуда, за търсенето, надеждата и трупащите се емоции. И за (нуждата от) изграждане на нечий образ, невъзможно твой и непосилен за сбъдване.
Останалите мнения - цонко, ylith, exquisite, carreragt, те четат, автора.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - фатално "Еми"
7 коментара:
Ебати книгата!
Бестселър на българската четяща блогосфера :D
А
ПП. Плака ли?
Въпросът трябва да е: "А ти (пл)ака ли?"
:D
PS Ще се радвам да ревюираш "Покани ме да вляза" на Йон Линдквист; удивително силно четиво.
амбъре,
не плакАх, дори мисля да не чета продължението :)
бла,
ок, само да го прочета първо :)
Начи, бат, са минах по почти всички ревюта и там се наденах на тва нещо от зонковото: "Аз също я одобрявам, значи може да се чете, значи, амбъре, ще я оправиш за час и половина :)"
Ако (слушай ти обада една оферта), ако те черпя две бири, ти ми върнеш едни картофки със сирене и те надцакам с още бира, бира и половина, дали ще ми донесеш книгата? ;]
А
ПП. Понеделник или вторник, веднага след работа.
АЗ лично ЩЕ ти звънна в понеделник, за да се разберем. Около обяд.
!
:)
От отбора на нехаресалите:
И двамата пишещи са многословни и безинтересни. Дори не са особено остроумни, проникновенията им са елементарни, а драмите от закъснял мейл или неразбрано послание на текста са толкова от 90-те...
П.П. Почнах втората, тя е още по-зле:)
Публикуване на коментар