Аз, грешният Иван
Николай Светлев
Издателство СВЕТРА
цена: 4,50
318 страници
Силна, въздействаща и тежка.
Така усетих аз тази книга. Едва ли някога ще имам сили да я прочета отново, защото беше истинско изпитание да я довърша. На места исках да спра и да я оставя настрана, но след минути отново продължавах.
Това е историята на Иван Рилски. Повече от това не мога да разкажа, нещата просто трябва да се прочетат. Това е една от най-талантливо написаните български книги, които съм срещал..
Ето тук има интервю с автора, ще добиете известна представа за творбите му.
Толкова от мен.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - силна и тежка
юли 19, 2006
Аз, грешният Иван
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Скоро и аз ще я чета. Твоят постинг потвърждава всичко, което съм чувал за нея. Явно е от произведенията, които не оставят безразлични читатели след себе си.
Уф, добре, че се намеси Светлев в Ефремов, та да разбера за тоя постинг... (Беше ми лято тогава, а аз не съм аз през лятото.)
Радвам се, че те е втресла. Аз продължавам да твърдя, че това е най-добрият български роман за последните 20 години; и - лично за мен - най-добрият български роман въобще.
А оборете ме. С примери и цитати.
Ами, Калине, така ме втресе, че не можах да напиша нищо повече от 3 кратки абзаца.
За душата те хваща. И стиска, стиска..
Тъжна работа. Но много въздействаща.
По въпроса за най-добрия български роман за последните 20 години - аз имам поглед само върху фантастиката, но там за мен лидер е "Трупове в безгробна територия" на Нина Ненова. Цитати? О, това не е трудно, само време да има човек :). Грешният Иван също е на лидерска позиция, неслучайно взе наградата на феновете за 2000 г. (а Труповете беше поставена на ІІІ място за десетилетието 1990-99). Имаме невероятно добри писатели и произведения, проблемът на този етап е в читателите :).
Не може да има проблем с читателите. Защото тогава се получава "няма ли читатели - няма и проблем", нали? :)
Не съм чел Нина Ненова. Караш ме да се чувствам, сякаш изпускам много! Мм :)
Цитат: Не може да има проблем с читателите. Защото тогава се получава "няма ли читатели - няма и проблем", нали? :)
Ама ти схващаш ли колко си прав? Точно това се получава и точно това се наблюдава, макар и не в катастрофални размери все още. Давам пример с друга страна - Босна: там, братко, читатели наистина няма. И проблем няма. За книги въобще никой не мисли. А хората... Напоследък имам чувството, че и при нас се върви към нещо такова.
Читателите, братко, са най-важното нещо. И проблеми с тях не само може, а непрекъснато има. Иначе нямаше да има писатели. А последните в голяма степен са отговорни за състоянието на първите... В известен смисъл връзката е като между учители и ученици.
Публикуване на коментар