Залезът на Земята

Залезът на Земята (The Dying Earth)
Джак Ванс
ИК "Камея"
цена: неденоминирани 3000 лв.




След хубавите думи на armydreamer реших да се пробвам отново.
Преди години, когато я зарязах след петнайстата страница, "Залезът на Земята" ми се стори от оня тип фентъзи, който ми е най-труден. Магически имена, помпозни заклинания, натруфени фрази и действия, които нито един нормален човек не би предприел. Прекалено приказно, прекалено фентъзи. А, да, има и много раси.
Лек цитат (16-17 страница):

Кандив се престори, че се обръща, но вместо това извика словата на Всемогъщата сфера и се загърна в силовия й слой.
- Сега вече мога да повикам стражите - обяви той победоносно, - а теб ще хвърлим в басейна с деодантите.
Кандив не знаеше, че в изписаната с тайни рунически знаци гривна, която Тюрждан носеше на китката си, се криеше краткотраен, мощен разтворител на всички познати вълшебства. Без да сваля длан от очите си, Тюрджан прекрачи през стената на сферата. Кандив го посрещна с изцъклени от изненада очи.
- Повикай стражите. Те ще открият тялото ти, пронизано от пламтящи стрели.
- ТВОЕТО тяло, Тюрджане! - изрева принцът и произнесе заклинанието на Чудния призматичен фонтан.

Ей такива неща.
А анонса на кориците не е никак зле: Луната е помръкнал спомен. Изстиналото червено Слънце се опитва да изпрати топлина на древната Земя. Науката е забравено минало, а магията - единствената реална сила. Но има и ентусиасти, които в сумрачните си лаборатории продължават да се ровят в тайните на науката и мечтаят да възродят новото Човечество...

Този път я довърших. Книгата е съставена от 6 разказа за различни личности, чиито съдби се пресичат за кратко. Възприемайки случките на един общ фон и като част от цялостната картина, която авторът рисува, нещата са поносими. На места имаше добри попадения, особено разказът за Блудния Лайан. Май очаквах повече аналогии с днешната Земя, но дали заради изминалото време (все пак Слънцето гасне) или заради слабата ми обща култура, не можах да открия такива. А е пълно с имена на местности, реки и градове. Приказни и чудни, разбира се.
Не знам дали е хубаво или не, но конкретните случки не са натоварени с минали събития и предхождащи ги истории. Всичко се случва тук и сега, с динамично действие и официални диалози.

В общи линии не съм фен на фентъзи. Смятам, че историите, включващи магически мечове, девици със зла участ, магьосници със заклинания под езика, тайнствени замъци на хълма и рогати демони, не могат да са кой знае колко оригинални. И омръзват, защото шаблоните все някога идват в повече.
И не, детето в мен не е умряло. Просто не му харесва да чете едни и същи неща в десетки книги.

Ванс в никакъв случай не е банален, но не мога да кажа, че му станах фен. Оставих го в списъка с автори, които ще се престраша да прочета и втори път, за да си изградя мнение. Точно както се получи с Майкъл Маршал Смит и Дан Симънс. И Пол Остър, да речем.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - меч & магия в сусамово хлебче