юли 26, 2006

Харлан Елисън - разкази


Сребърният Коридор
Уникална Възможност
Еротофобия
Феникс
Нямам уста, За Да Викам
Чуждо Вино
Момчето И Неговото Куче

Всичките седем разказа на Елисън открих в нета. Не си мислете, че обичам да взимам на абордаж разни писания for free. Не, искам да си платя и го правя с увереността, че моите пари са част от една прилична сума, която, отивайки в джоба на автора, ще го стимулира да пише още и по-добре.
Но разкази на Харлан Елисън се намират трудно. Няма издадени романи на български. Тогава?
Блещим се на монитора, ясно. Мразя да чета пред компютъра, но се налага. Изкуството иска жертви, нали, а?

Късите разкази са стара моя любов. От ония, дето на хващат ръжда. Подозирам, че те ме запалиха по фантастиката и ме направиха фен на стегнатия стил, остроумните диалози и запомнящия се финал. Освен това не е нужно много време, за да се справиш с няколко страници, и ако историята е оригинална и добре написана, си е удоволствие отвсякъде.

След интернесната статия в Starlighter се разрових и открих въпросните разкази на Харлан Елисън.
Всички, с изключение на Сребърният коридор, си много добри. Той ми се стори прекалено дълъг, на места хаотичен и с неочакван, но безинтересен финал. Може да е заради превода или четенето в електронен формат, но не ми хареса.

Останалите са подредени възходящо според предпочитанията ми.
Уникална възможност е в съавторство с Хенри Слесар (?) - майтапчийски разказ за фен на фантастиката, който осъществява контакт с извънземен в апартамента си, бъбрейки за литературата и брака. Финалът предизвиква усмивки и е точно на място. Весела история, честно.

Еротофобия и Феникс са добри, първият с много жив и въздействащ стил, а вторият - с интересна история и хубав край. Не знам кой ми харесва повече. Май "Еротофобия" - заради атмосферата. Много е... ъ-ъ, похотлива.

Нямам уста, за да викам съм чел и преди, мисля си. Но не си спомнях много. Може пък само да си мисля, че съм го чел, защото съм чувал, че е добър. А той наистина е такъв. Кратка справка показва, че има "Хюго" '68, а сигурно и други награди, но кратката ми справка се изчерпва само с този списък. Което е много интересно, защото в историята става дума за последните петима човека на Земята, затворени и измъчвани от гигантски компютър. Това за 68-а година си е свежо. Написано е много добре и въздействащо. И не е весело.

Чуждо вино е страхотен разказ. Къс и стегнат, без излишна украса. Най-смисленият от всички, според мен. И прекрасно, прекрасно написан. Изкушавам се да ограбя авторския труд в ефир:
През март постоянните ветрове в Южна Калифорния утихват. Към края на седмицата заваля, но не като в Бразилия, където капките се сливат една с друга и замайват минувачите. Ала достатъчно силно и покривът прокапа. Коу и Естела не спаха цяла нощ, попиваха с кърпи капчуците, но течът явно беше някъде в средата на покрива, защото след това водата рукна навсякъде.
На сутринта усети, че силите го напускат. И се разплака. Естела го чу, сушеше прогизнали кърпи, и изтича до гостната. Коу, закрил лице с длани, беше седнал върху мокрия килим с мирис на мухъл. Естела седна до него, прегърна го и го целуна. Той плака дълго, после очите му бяха зачервени.
- Там, откъдето дойдох, дъжд вали само вечер — каза.

Прочетете тези непълни 4 страници, а после се оплаквайте.

Момчето и неговото куче е най-дълъг, около 20 страници. И мой фаворит. Точка.

Мисля, че ако прочета още десетина разкази на Елисън, ще му стана истински фен. А той в чужбината си има много. Затова недоумявам защо не се издава и в България. Надявам се скоро някой издател да се сети да пусне негов сборник или роман. А дотогава с чисто сърце ще си потърся и други неща в мрежата. Седемте разказа може да изтеглите от линка в началото на страницата - онази поредица от икони, която си мисля, че символизира тегленето на архив с текстови файлове от мрежата.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - пълноценна бърза закуска

4 коментара:

armydreamer каза...

Някои от тези не съм ги чел още, но "Момчето и неговото куче" е страхотен. Едно от малкото неща, които съм препрочитал няколко пъти. Филмът го дават по кабелните от време на време, но е средна работа.

Мордред каза...

"искам да си платя и го правя с увереността, че моите пари са част от една прилична сума, която, отивайки в джоба на автора, ще го стимулира да пише още и по-добре"

Ха! Ти (за мое и на други хора огромно съжаление) още не си се сблъскал с комерсиалното писателство - поинтересувай се каква част от коричната цена отива при автора.

Морално правилният избор е да се пращат пари директно на автора, ако не е българин (за да го стимулираме пряко) и директно на издателя ако е българин (по същата причина). Но туй е друга тема..

alvin каза...

Дред, не разваляй романтичната картинка, лято е все пак :)
Малко е повече от николко, нали?

alvin каза...

А, баси иронията. Елисън е сред върлите врази на пиратството в интернет.
Линк