кк Старплекс (Starplex)
Робърт Дж. Сойер
ИК "Бард"
287 стр. за 3.57 лв.
Да си го кажем направо: това е научна фантастика.
Алергичен съм към романи, които на места едва успяват да избегнат етикета "Реферат по химия/физика/астрономия". Този не е от тях, но докато четях книгата, на няколко пъти ми се щеше да я оставя за друг път. Само след страница обаче нещата ставаха много интересни. Пък и не е кой знае колко голяма, така че успях. Противоречиво четене падна.
Не оставяйте с грешно впечатление, книгата е доста идейна. Но на места се чувствах като в небрано лозе. Авторът, например, предполага, че знам какво е тест за паралакс на достатъчно широка основа, за да се измери точното разстояние. И после иска да се отнасям сериозно към 'спасяване' на бебенце на съществата от тъмна материя, които са големи колкото Юпитер и дърти като Вселената, буквално. Не че е невъзможно, но е някак.. детинско?
Спасиха отрочето (вкопчено в орбита около звезда, между другото; така е като излизаш от двора/галактиката си) и голямата топка им каза "Ние приятели". Аууу.
Вчера започнах да разказвам книгата на един приятел и се оказа, че има много интересни неща за разказване. Много интересни идеи. Дърдорих повече от 5 мин. При това аз фъфля бързо и такъв период за мен си е маратонска дисциплина.
Феновете на по-научната фантастика ще останат доволни. Аз, който не съм толкова запален по точните науки, се изкефих на доста авторски хрумки. Например:
Междузвездните портали, които могат да се ползват само ако първоначално бъдат активирани и от двете страни. Малка застраховка че преминалите през портала същества ще срещнат от другата страна що-годе развита раса (която все пак лети в космоса), а не мекотели в първичната супа.
Или пък транспортиране в миналото на звезди от четвърто поколение (тежички значи), за да се достигне критичната плътност, когато Вселената няма нито да се разширява, нито да се свива и ще е практически безсмъртна. Малко кофти го обясних, но на хората, които книгата би им била интересна, ще ме разберат.
Сещам се, че преди време четох статия на Робърт Сойер, вижте я, заслужава си. Има подробности за самия него. Наскоро май е спечелил "Хюго". И не харесва фентъзи, така че е Ок.
Най-важното за мен е, че в книгата е обърнато внимание на човешки проблеми. Въпроси за общуването, кризата на средната възраст (наближавам петдесетака, оплешивявам, а съм спал само с четири.. я, каква е хубава тази млада колежка.. дали ме намира симпатичен заради шефското място или чувството му за хумор?), безсмъртието, любовта, войната, дълга, прошката и т.н.
И е добър разказвач, особено когато описва. Без значение дали е пасторален пейзаж на Земята или динамична битка в космоса, човек лесно си представя картината.
Сюжета на книгата не ми се разказва, защото ще обезмисля четенето и. Не се притеснявайте от анонса на задната корица - там е разказано много, но не е вярно. В общи линии има извънземни, хора и делфини. Общуват трудно, но за това си има причини. Намират се в космически кораб, чиято цел е общуването с други цивилизации. Освен тия, които са на борда, де. Има и портали, разпръснати на безброй места из Вселената. Влизаш под различен ъгъл и с различна скорост, след което се оказваш на друго място.
Човек като преглътне научните факти, е забавно. А, и смислено.
Май ми хареса.
Не знам кога ще прочета друга негова книга, но и това ще стане. Препоръчайте, няма да е лошо.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - твърдо и сериозно меню
Алергичен съм към романи, които на места едва успяват да избегнат етикета "Реферат по химия/физика/астрономия". Този не е от тях, но докато четях книгата, на няколко пъти ми се щеше да я оставя за друг път. Само след страница обаче нещата ставаха много интересни. Пък и не е кой знае колко голяма, така че успях. Противоречиво четене падна.
Не оставяйте с грешно впечатление, книгата е доста идейна. Но на места се чувствах като в небрано лозе. Авторът, например, предполага, че знам какво е тест за паралакс на достатъчно широка основа, за да се измери точното разстояние. И после иска да се отнасям сериозно към 'спасяване' на бебенце на съществата от тъмна материя, които са големи колкото Юпитер и дърти като Вселената, буквално. Не че е невъзможно, но е някак.. детинско?
Спасиха отрочето (вкопчено в орбита около звезда, между другото; така е като излизаш от двора/галактиката си) и голямата топка им каза "Ние приятели". Аууу.
Вчера започнах да разказвам книгата на един приятел и се оказа, че има много интересни неща за разказване. Много интересни идеи. Дърдорих повече от 5 мин. При това аз фъфля бързо и такъв период за мен си е маратонска дисциплина.
Феновете на по-научната фантастика ще останат доволни. Аз, който не съм толкова запален по точните науки, се изкефих на доста авторски хрумки. Например:
Междузвездните портали, които могат да се ползват само ако първоначално бъдат активирани и от двете страни. Малка застраховка че преминалите през портала същества ще срещнат от другата страна що-годе развита раса (която все пак лети в космоса), а не мекотели в първичната супа.
Или пък транспортиране в миналото на звезди от четвърто поколение (тежички значи), за да се достигне критичната плътност, когато Вселената няма нито да се разширява, нито да се свива и ще е практически безсмъртна. Малко кофти го обясних, но на хората, които книгата би им била интересна, ще ме разберат.
Сещам се, че преди време четох статия на Робърт Сойер, вижте я, заслужава си. Има подробности за самия него. Наскоро май е спечелил "Хюго". И не харесва фентъзи, така че е Ок.
Най-важното за мен е, че в книгата е обърнато внимание на човешки проблеми. Въпроси за общуването, кризата на средната възраст (наближавам петдесетака, оплешивявам, а съм спал само с четири.. я, каква е хубава тази млада колежка.. дали ме намира симпатичен заради шефското място или чувството му за хумор?), безсмъртието, любовта, войната, дълга, прошката и т.н.
И е добър разказвач, особено когато описва. Без значение дали е пасторален пейзаж на Земята или динамична битка в космоса, човек лесно си представя картината.
Сюжета на книгата не ми се разказва, защото ще обезмисля четенето и. Не се притеснявайте от анонса на задната корица - там е разказано много, но не е вярно. В общи линии има извънземни, хора и делфини. Общуват трудно, но за това си има причини. Намират се в космически кораб, чиято цел е общуването с други цивилизации. Освен тия, които са на борда, де. Има и портали, разпръснати на безброй места из Вселената. Влизаш под различен ъгъл и с различна скорост, след което се оказваш на друго място.
Човек като преглътне научните факти, е забавно. А, и смислено.
Май ми хареса.
Не знам кога ще прочета друга негова книга, но и това ще стане. Препоръчайте, няма да е лошо.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - твърдо и сериозно меню
1 коментар:
Много ти препоръчвам "Четвъртото измерение" издадена от "Пан" - чел съм всички излезли на български, но тази е най зрялата му книга
Публикуване на коментар