Къщата
Богдан Русев
ИК Обсидиан
цена: 12 лева
страници: 254
3 неща, които ще ви подскажат що за книга е това: Богдан Русев превежда Робърт Паркър за 'Обсидиан' и не крие, че го харесва; бил е в кухнята (и изповедалнята) на първия Big Brother у нас; книгата се появява на пазара едновременно с новия сезон на reality дъвката.
3 неща, които биха ви заблудили що за книга е 'Къщата': Богдан Русев (Робърт Блонд) и Алекс Султанов (Ейдриън Уейн) бяха най-добрите и прилично култови автори на книги-игри преди ~15 години; въпреки възрастта и леките заемки стилът им беше великолепен; преди време в интервю авторът нарече творчеството си 'бутиково'.
Богдан Русев
ИК Обсидиан
цена: 12 лева
страници: 254
3 неща, които ще ви подскажат що за книга е това: Богдан Русев превежда Робърт Паркър за 'Обсидиан' и не крие, че го харесва; бил е в кухнята (и изповедалнята) на първия Big Brother у нас; книгата се появява на пазара едновременно с новия сезон на reality дъвката.
3 неща, които биха ви заблудили що за книга е 'Къщата': Богдан Русев (Робърт Блонд) и Алекс Султанов (Ейдриън Уейн) бяха най-добрите и прилично култови автори на книги-игри преди ~15 години; въпреки възрастта и леките заемки стилът им беше великолепен; преди време в интервю авторът нарече творчеството си 'бутиково'.
Хайде сега един абзац за книгите-игри и мен. Голяма любов гореше навремето помежду ни. Платена, но удоволетворяваща. А Блонд&Уейн бяха номер едно, разни майкъловци смучеха тиня с претенциите и задочните си спорове, а превежданите западняци ритаха в 'Б' група. По-литературни от другите, по-забавни, по-запомнящи се - такъв беше тоя велик тандем отпреди личната ми сексуална революция. Отдаааавна беше. После Уейн поизчезна от пейзажа, а Блонд пишеше нелош киберпънк в списанията. Тия двамата едва ли подозират колко момчета и момичета са заобичали книгите заради тях. Аз съм жив пример. Самата идея за двама ученици, които седят на един чин и замислят книга, която се оказва страхотна и те започват да пишат по-сериозно, е толкова приятно гъделичкаща. Поне така съм чувал, че станало с 'Варварският бог', де. Ето едно интервю с хубостниците.
С 'Къщата' е различно. Тук нещата са по-типични, по-лъскави, с хвалби на задната корица, с нашумял автор и в крачка с актуалните медийни хитове (бляк).
Това си е продукт. Масов, а не бутиков. Нелош, нелош, но аз очаквах повече. Особено от детективски роман, особено от Богдан Русев (не че съм му чел кой знае какво, ама.. това си е Блонд ебати!)
Това си е продукт. Масов, а не бутиков. Нелош, нелош, но аз очаквах повече. Особено от детективски роман, особено от Богдан Русев (не че съм му чел кой знае какво, ама.. това си е Блонд ебати!)
От една страна историята е приятна, с няколко симпатични образа (готина приятелка, която е в крак с разследването, а-ла Сюзан Силвърман), добро темпо и леки диалози. И приликата със стила на Паркър не дразни, нова сцена всяка глава всъщност допринася за четивността.
От друга страна обаче прозрачният сюжет не успява да увлече. Пребит е участник в ББ-подобно шоу, отговорните елементи наемат частен детектив и той започва да души. Всичко свършва бързо с една бременност и безскрупулен осеменител. Нещата наистина се попретупани и книгата прилича на първа серия от бъдещ сериал. Дано следващите неща са по-плътни и интригуващи.
От друга страна обаче прозрачният сюжет не успява да увлече. Пребит е участник в ББ-подобно шоу, отговорните елементи наемат частен детектив и той започва да души. Всичко свършва бързо с една бременност и безскрупулен осеменител. Нещата наистина се попретупани и книгата прилича на първа серия от бъдещ сериал. Дано следващите неща са по-плътни и интригуващи.
Искаше ми се да цитирам няколко абзаца от 'Къщата', в които се описва с половин дузина който/която/което/които (натрапва се, честно), а после да сравним с някой епизод от негова книга-игра. Обаче ме домързя. Но изходът е предрешен.
А като добавим внезапно прекръстеният Сашо Сотиров на Ники Сотиров и вече сме размахали пръст на редактора, ухилени.
Още нещо. Хубаво момче е главният, кара поло, обаче се почна едно пиене на мохито в By The Way, кафе в Mall Of Sofia, мъфин (например) в Onda и т.н. Нищо против някакво лайфстайл намигване и софийска достоверност нямам, обаче разни имена се подхвърлят просто така, самоцелно, без да допринасят за нищо. Колкото да се цитира име и някой фен на By The Way да се усмихне доволно.
Чандлър например също споменава 'При Виктор', където Марлоу си пие гимлетите, но го описва - посетителите, барманът, миризмата сутрин, когато е чисто. Всичко това е важно за сюжета и случващото се. Както е важно и не дразни споменаването на червен суифт в задръстване от Бизнес Парка. Това просто е част от историята.
Книгата трябва да се прочете, за да видим какви български книги успяват да пробият в нашите издателства. Може пък и да се появи дълго чаканият истински български пробив.
Затова: пробвайте.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - ех, Сонора...
27 коментара:
ех, изпревари ме
Ех, аз си я купих онзи ден заедно с "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов. И само след 2 книги съм на "Къщата" :)
Като гледам, най-вероятно ще я изям на един дух, най-вероятно в Брюксел :) Да мога да се похваля, че съм чел Богдан Русев пред Пикльото, примерно. хехе
Ех, (явно така започват коментарите в тази тема :Р), с кое те изпреварих, фох? С прочитането или с недотам ласкавата оценка? :)
Александър,
сега като се разчуе, че четат Русев и в Брюксел... :)
Абе, не е лоша книгата, просто от тоя човек има как да се очаква повече.
ех, (:Р) с прочитането засега :)
тъкмо си я взех в събота, но в
момента по стечение на обстоятелствата дъвча един Чандлър...
не е за разправяне ;)
Ех, след Чандлър 'Къщата' може да ти дойде като глътка свеж въздух или пък да подразни с лекотата си. Зависи какво си сдъвкала. Разкази от новите томчета?
Или.. 'Дългото сбогуване'? :)
Аз пък се учудвам, че не виждаш какво допринася "случайното" споменаване на Онда и прочие.
Няма само във филмите да има product placement, я...
абе не е продукт плейсмънт май - по скоро така си пише, още от егоист.
на места, впрочем, е уместно дори.
хаз, май наистина не е тоя тип реклама. По-скоро е някакъв опит за лайфстайл внушение, но на повечето места в книгата не се връзва с.. книгата. Звучи ми като напразно подхвърлени думи, пък дано някой се впечатли.
Интересен линк по въпроса http://movieproductplacement.blogspot.com/
дочтох я :)
получава бонус точки за това че свършва в 42 глави!
(новото хайку ^_^)
Кликам си аз по линкове на книги на Богдан Русев и какво да видя в коментарите - пълно с наши 'ора! Демек, колко малко нещо било туй БГ блог-сферата..
Правя резерва че не съм чел "Къщата" и надали ще я прочета след това ревю..
Но тъй като наскоро му изчетох почти всичко авторско от "Елекреочакра" насам, до "Ела при мен" (която препоръчвам горещо на всеки), само да споделя че според мен Богдан не ги поставя Ондите, моловете и другите топоними (само) за продуктплейсмънт.. Просто така си пише, в старите му книги присъстват подлеза на Плиска, футуристичен пост-апокалиптичен Студентски град, нашия си Строеж и др. подобни..
За мен това добавя особено усещане за автентичност.. (доколкото описанията наистина придават и атмосферата, или просто аз заемам атмосферата от собствените си преживявания).
Izglejda obeshtavashto. Shte vzema da q porycham. By the way, prochete li 'Umirat glupacite' na Puzo, vse oshte e v tebe. Ako ne si q prochel poluchavash golqma cherna tochka.
@Laleelay
Не позволявай аз да те откажа. Все пак отскоро се сблъскваш с обаятелния ми субективизъм, може вкусът ми да не е на твоите радиовълни :)
Дай шанс на Блонд!
@Краш/Смит
Ее, за много години бе! :) Не съм я прочел още (липсва и в блога). Но някога, някога..
Обаятелен. Субективизъм.
...
Кой повърна първи? :D
абсолютно! не го оставяй да те откаже :)
аз стоя твърдо зад книгата (и няколко почно нацелени цитата :)) и ти я препоръчвам отвсякъде.
единственото което бих препоръчала повече е "Ела при мен"... :)
ех (:D), току що приключих и "Ела при мен".
Резултатът >>> "Къщата", но въпреки това още стоя и зад нея :D
http://www.dnes.bg/article.php?id=59889
И зачитам:
Не мога да не те попитам за тоновете реклама в книгатa - платиха ли ти, или наистина толкова много обичаш черно "Джони"?
Ха-ха, не, мисля, че съм пил черно "Джони" само два пъти в живота си – то беше лафче - символ на ненужния лукс.
И никой не плати за рекламaта на заведения и разни такива – просто харесвам тези места и неща и действието го е изисквало. Само за колата на главния герой се чудех, но в крайна сметка избрах нещо, което му отива, нещо, което се връзва с характера му, а не нещо, което аз харесвам.
Тук аз отвръщам с подлото, но справедливо:
"А знаеш ли, че Русев беше писал нещо под псевдоним, представяйки се за преводач на някой си Деймън Райт? И там имаше 'Роджър Зелазни представя', хм"
Тъпо.
тъпо. ама го прочетох. и ми хареса :)
Найт, не Райт. Беше много зле.
А във въпросното интервю, тоя ползваше толкова скапан език, с най-ефтините лафчета, които звучат супер елементарно. Очаквах поне стилът му да е нещо. Оная мома е класи над него.
А
ох, толкова нищо не разбираш, че чак боли >.<
кое му беше злето? готиния магьосник с гарвана? котко-върколака с рапирата? него даже го сънувах, но няма да разкажа :)
пък сравнението с ина е направо безумно. да, тя е яка, но ти дори не можеш да знаеш защо! при всички положения обаче не заради хахавите думички с които говори :)
Дали знам или не знам, е интересно твърдение. Знам обаче, че четох две интервюта, нейното ми направи много хубаво впечатление, а неговото много лошо.
В тази материя изобщо не се нуждая от логическа обосновка, щото нали, аз не съм професионален критик и мога да си казвам мнението без да трябва да го аргументирам.
Също както и не виждам защо трябва да защитавам позицията си "не ми хареса" по отношение на котко-върколака и тайното място, на което крие своята рапира :D
За да не изглежда като самоцелна контра, да кажа, че наистина харесвах книгите му игри.
А
приема се :)
Котко-върколак с рапира в задника?
лелей :)
Книгата увлича. Ето как я усетих аз: http://chitalnia.wordpress.com/2009/05/23/bogdan-rusev-capital-roman/
Аз просто имам по-високи очаквания към Блонд :)
Не мога да разбера хората, които твърдят, че били очаквали повече. Големите очаквания обикновено са нещо, което човек отправя към автори, за които знае, че са много яки. В случая с БР откъде би знаел човек такова нещо? Толкова голяма част от писаниците му са всъщност преписани (статиите му в е - от интернет, разказите му - от кой ли не, вкл. Ървин Уелш, приказките му - от Пратчет, Толкин и няколко култови RPG), че човек се чуди дали пък и тези му неща, които минават за сносни, са всъщност негови.
Ами, вярно, че тук-там се усещаше взаимстване (най-добре помня онова с картите а-ла Амбър), но имам толкова страхотни спомени от книгите-игри, че очакванията винаги са високи... :)
Публикуване на коментар