Къщата

Къщата
Богдан Русев
ИК Обсидиан
цена: 12 лева
страници: 254




3 неща, които ще ви подскажат що за книга е това: Богдан Русев превежда Робърт Паркър за 'Обсидиан' и не крие, че го харесва; бил е в кухнята (и изповедалнята) на първия Big Brother у нас; книгата се появява на пазара едновременно с новия сезон на reality дъвката.
3 неща, които биха ви заблудили що за книга е 'Къщата': Богдан Русев (Робърт Блонд) и Алекс Султанов (Ейдриън Уейн) бяха най-добрите и прилично култови автори на книги-игри преди ~15 години; въпреки възрастта и леките заемки стилът им беше великолепен; преди време в интервю авторът нарече творчеството си 'бутиково'.

Хайде сега един абзац за книгите-игри и мен. Голяма любов гореше навремето помежду ни. Платена, но удоволетворяваща. А Блонд&Уейн бяха номер едно, разни майкъловци смучеха тиня с претенциите и задочните си спорове, а превежданите западняци ритаха в 'Б' група. По-литературни от другите, по-забавни, по-запомнящи се - такъв беше тоя велик тандем отпреди личната ми сексуална революция. Отдаааавна беше. После Уейн поизчезна от пейзажа, а Блонд пишеше нелош киберпънк в списанията. Тия двамата едва ли подозират колко момчета и момичета са заобичали книгите заради тях. Аз съм жив пример. Самата идея за двама ученици, които седят на един чин и замислят книга, която се оказва страхотна и те започват да пишат по-сериозно, е толкова приятно гъделичкаща. Поне така съм чувал, че станало с 'Варварският бог', де. Ето едно интервю с хубостниците.

С 'Къщата' е различно. Тук нещата са по-типични, по-лъскави, с хвалби на задната корица, с нашумял автор и в крачка с актуалните медийни хитове (бляк).
Това си е продукт. Масов, а не бутиков. Нелош, нелош, но аз очаквах повече. Особено от детективски роман, особено от Богдан Русев (не че съм му чел кой знае какво, ама.. това си е Блонд ебати!)

От една страна историята е приятна, с няколко симпатични образа (готина приятелка, която е в крак с разследването, а-ла Сюзан Силвърман), добро темпо и леки диалози. И приликата със стила на Паркър не дразни, нова сцена всяка глава всъщност допринася за четивността.
От друга страна обаче прозрачният сюжет не успява да увлече. Пребит е участник в ББ-подобно шоу, отговорните елементи наемат частен детектив и той започва да души. Всичко свършва бързо с една бременност и безскрупулен осеменител. Нещата наистина се попретупани и книгата прилича на първа серия от бъдещ сериал. Дано следващите неща са по-плътни и интригуващи.

Искаше ми се да цитирам няколко абзаца от 'Къщата', в които се описва с половин дузина който/която/което/които (натрапва се, честно), а после да сравним с някой епизод от негова книга-игра. Обаче ме домързя. Но изходът е предрешен.

А като добавим внезапно прекръстеният Сашо Сотиров на Ники Сотиров и вече сме размахали пръст на редактора, ухилени.

Още нещо. Хубаво момче е главният, кара поло, обаче се почна едно пиене на мохито в By The Way, кафе в Mall Of Sofia, мъфин (например) в Onda и т.н. Нищо против някакво лайфстайл намигване и софийска достоверност нямам, обаче разни имена се подхвърлят просто така, самоцелно, без да допринасят за нищо. Колкото да се цитира име и някой фен на By The Way да се усмихне доволно.

Чандлър например също споменава 'При Виктор', където Марлоу си пие гимлетите, но го описва - посетителите, барманът, миризмата сутрин, когато е чисто. Всичко това е важно за сюжета и случващото се. Както е важно и не дразни споменаването на червен суифт в задръстване от Бизнес Парка. Това просто е част от историята.

Книгата трябва да се прочете, за да видим какви български книги успяват да пробият в нашите издателства. Може пък и да се появи дълго чаканият истински български пробив.

Затова: пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - ех, Сонора...