Студени играчки са звездите

Студени играчки са звездите

Сергей Лукяненко

ик Инфодар

465 страници

13 лева

Дойде му редът на Лукяненко, загубих невинността си и по параграф "нова руска фантастика" (да се готви "български сатиричен дзен").
Да, добре, мерси за аплаузите и вирнатите палци. Всъщност не болеше.

Не съм сигурен, че случката се случи с най-подходящата книга. Причините са две, с негативен привкус:

Първо, романът има продължение. Увисналият финал създава кофти усещане, въпреки че сюжетът позволява антракт точно на това място.

И второ, авторът се заиграва задочно с братя Стругацки и по-конкретно с произведенията за прогресорите, които аз, хък-мък, не съм чел. Все още.

И двата минуса са поправими. Продължението би трябвало да се появи на пазара съвсем скоро. А книгите на Стругацки така или иначе се намират лесно. Ако са като тази - прекрасно. Ако ли не - лошо.

Най-точно бих описал впечатленията си от книгата по време на самото четене като синусоида. Или виенско колело. Up and Down.

Започваме със средни стойности, нещата изглеждат четивни, леко движение нагоре. После тая прословута богата, чувствителна славянска душа, умиляваща до степен на неприязън, ме подразни. Ох, Сашенка, ах, Машенка, кучето в двора, съседчето с любознателен поглед, кабинетът на дядо, космонавтът се завръща в родината. Движение надолу. На страниците започва да цари подозрителен наивитет и да мирише на детско меню. На дъното сме.

И извенъж - бам! - динамика и много свестни страници. Нещата се завързват и става наистина интересно, книгата ме радва. Движение нагоре. Вътрешният ми глас скандира внимателно "го го Сергей!". Съмнителна пауза, застой. После пак надолу. И нагоре. И т.н.

Малко странно звучи, но точно така се чувствах. Ту слаби моменти, ту много силни.

И целият този задочен диалог (спор?) с братя Стругацки прибавя няколко неизвестни за мен. Дали това е стилът на Лукяненко или просто се опитва да ги закача на техен терен? Доколко използва техни идеи и доколко свои, с които да ги сблъсква? И въобще цялата тази история реверанс ли е или диспут?

Услужливият преводач подсказва под линия, когато е налице явна препратка към чужда книга, но с тези прогресори стана явно, че метър няма да минем. Какви са, що са, регресорите и те ли са от същия филм? Прочетох набързо в wiki и продължих.

Сюжетът вкратце: във Вселената не сме сами. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави.

Малко по-подробно: във Вселената не сме сами. Няколко раси доминират над всички останали. Привидно взаимоизгодна симбиоза между специфични дарби. Ние сме по транспорта, защото единствено нашият вид понася скоковете. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави. И става интересно.

Допълнителна иформация: главният е руснак, млад, пилот, идеалист. Дядо му е величина в трудовете за извънземни и май не му е дядо. В затънтен край на цивилизацията се появява нова сила, която може да наклони везните в друга посока.

Накрая всичко опира до Избора. И да избереш да имаш такъв. Поне на мен така ми се струва, поне засега. Тук-там разсъжденията натежават, но на места има прекрасни попадения. Сещам се за това:

Когато няма никакъв контрол над ситуацията, остава единствено безсилието. Ние го наричаме доверие и се успокояваме.

Суперменският подход на финала е съмнителен, но да спестим упреците преди да е излязло и продължението.

Още мнения - Копо, Старлайтър.

Ами, толкоз.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - совалка в доматите