Гласът на острието

Гласът на острието

Джо Абъркромби
ик Колибри
476 страници
цена 19 лева




Аз нали непрестанно търся фентъзи, което най-накрая да ми хареса...
"Искам да не е банално, да не е твърде приказно, лигаво и псевдопоучително. Да няма чирак с белег по рождение и добър магьосник, който го напътства. Добрите да не са красиви, а лошите - грозни. Искам да е сурово и истинско и да има кал, кръв и смърт."
Няколко независими озточника ми препоръчаха тази. И ето ме олекнал с 19 лева, излизам от книжарницата и се чудя как се държеше дебела книга.

Ще започна с минусите и ще се движа в положителна посока.

Абъркромби има много фенове, включително няколко, които познавам като хора с вкус и поглед.
Въпросът ми е към тях, а и към всички други - Защо не ми казахте, че тази книга е само едно начало?!
Това е то, една завръзка без самостоятелна история, без обособен финал. Начало на приключение, чийто край не се вижда. Нещо, което се плете с 4-5 кълба прежда, но може да се окаже чорап или пуловер, или нещо съвсем непознато. Текст, на който слагаш "To be continued...", а не "The End".
Това ми остави горчивия привкус след последната страница, не друго. Ако имаше поне лек намек за финал, щях да простя другите слабости и да се съсредоточа само върху хубавите страни.
Така де. Все едно съм си купил половин книга. Или четвърт.

Сюжетът е леко банален, но този факт не се натрапва, защото главните герои са поне 5 и преплитането на съдбите им трудно може да се пъхне в калъп. Пък и какво съм видял аз от сюжета, той тепърва ще се развива и разкрива. И въпреки това си имаме симпатична група от различни хора, които се оказват заедно в името на обща (и незнайна) цел. Предвожда ги магьосник. До него е чиракът му. Плюс един мощен северняк с кървав прякор. Една бясна за мъст амазонка. И разглезено богаташче, което върти добре меча. Има инквизитори, редови офицери в армията, дворцови интриги, политика, битки, войни. И турнир по фехтовка.

Звучи кофти, знам. Но!
Героите са силната страна на книгата. Не само защото не са чисто бели и си имат недостатъци. Характерите им се разкриват по много любопитен начин, а миналото им е такова, че няма как да не са интересни.
Инквизиторът е бивш първенец в армията, който е бил изтезаван до смърт. Изпитва нетърпима болка постоянно, а жертвите му - само понякога.
Магьосникът прилича на месар, обича да се разхожда гол и в изблик на гняв не си помайва с мъдри слова, а гори до основи. Той е от добрите.
Едрият варварин е боец ветеран с кофти прякор и спокоен нрав, който в моменти на опасност получава шизофренични включвания. Този, който го обсебва за момента, е нещо като умопобъркан касапин.
Разглезеното богаташче се цели в спокойна военна кариера, обича комара, виното и се влюбва в грешното момиче. Този е колкото банален, толкова и дразнещ, браво за което.
Чернокожата мадама не може да контролира неспирното си желание за отмъщение. Има лоши спомени от детството си като роб и от тогава желае смъртта на всички, които не са на нейна страна, т.е. всички.

Абъркромби има много кинематографичен стил. Цялата книга е сбор от сцени, в които главните герои редуват гледната точка. Описанията са приятно подробни, точно такива, че да визуализират поредния кадър. Не е необходима много фантазия, недоизказани думи и намеци липсват. Това не знам дали е плюс или минус.
Въпросният кино-стил създава постоянно, динамично темпо. Сцена, екшън, нови черти на героя, после пак сцена, екшън и т.н.

Има кръв, има кал, има суров живот.
Има интересни герои, които искаш да опознаеш.
Има защо да се препоръча, но не смятам да си купувам продълженията. Просто не е човешко да имаш нужда от 2'000 страници, за да си кажеш приказката.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/11 - шахматно извадени зъби