юли 13, 2006

Всичко на масата


Всичко на масата (HAM ON RYE)
Чарлс Буковски
ИК ФАМА
9.99 лв. за 335 стр.




Тия дни попаднах на сайт, в който хората коментираха книга на Дан Браун. Много ми се иска и аз да го изкоментирам, но за да го направя, трябва отново да се сблъскам с чутовния му стил, а това просто няма как да стане. Та на въпросния сайт една мила дама обясняваше как я пленил ясния и четивен стил и как историята я грабнала. В допълнение има и пример за случай с обратен знак - купила си "Поща" на Буковски и толкова се възмутила от циничното и просташко съдържание, че си обещала повече да не чете тоя автор и отишла да си върне книгата.
Г-н продавачо, вътре има мръсни думички - гъз, чукам, лайно и други подобни. Искам си парите - нещо такова ще да е било. Искала си парите, защото книгата не и харесала. С тях ще си вземе някоя близалка, а не циничната горчилка на Буковски.

И аз четох "Поща" преди време. Сега и "Всичко на масата". Хенри Чинаски явно ми допада. Може би не самия той, колкото начина по който възприема света. Което май е едно и също.

Така и не разбрах защо "Ham On Rye" е преведено така, губи се закачаката със "Спасителя в ръжта".
Книгата проследява живота на Хенри до напускането на колежа. Семейство, училище, приятели. Момичета. Книги. Чувството, че всички знаят нещо за живота, която ти не си разбрал. Кой не е мислил за тези неща?

Всичко в книгата е толкова.. честно. Пълно е с думи и изрази, които всеки от нас използва, но не е свикнал да вижда в книгите. Пълно е с въпроси, които всеки си задава, но не изрича, защото са прекалено лични, греховни или тъпи. Пълно е със спомени, които подреждаме на тъмно, защото всеки знае, че когато е малък, прави глупави неща.
А Буковски не спестява нищо. Абсолютно нищо. Срам, гордост, запек и акне вулгарис - всичко е вътре. По най-директния начин. Бедрата на учителката, настроението на баща ти, най-хубавото момиче в класа. Пиенето, сбиванията, готините даскали. Тъпите даскали, ревността, забравените приятели. Целият цветен живот, който се струпва върху теб, когато си малък. И всичко е много смешно и много тъжно.

Прочетох книгата за ден и половина. Смях се много. Замислях се. Спомнях си това-онова.
Диалозите са страхотни. Описанията - ясни и точни. Мислите - истински и реалистични. И всичко е толкова неподправено. Не знам дали всеки би я харесал.

Ако търсите засукан сюжет, вълнуващи обрати и прочие - това не е вашата книга. Ако обаче ви се чете нещо истинско, цинично и реалистично - пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/13 - с брутално-циничен вкус

2 коментара:

alvin каза...

Много поетично съм го подкарал. Ето един диалог от книгата, за да убедите за какво става дума. Смених няколко думички, превода стоеше малко.. неестествен за разговор на третокласници. Между другото, преводът е на Богдан Русев. Справил се е чудесно.

__________

- Мечтай си. Да не би да си чукал?
- Естествено, че съм чукал. Няколко пъти.
- И как беше?
- Беше тъпо.
...
- Според мен никой от нас не е чукал - каза едно момче.
Настъпи мълчание. После някой се обади:
- Глупости. Аз съм чукал още на седем години.
- Това нищо не е. Аз съм ебал на четири.
- Да бе, Ред. Давай, още можеш.
- Бях сгащил едно малко момиче под къщата.
- Стана ли ти?
- Ествествено.
- Свърши ли?
- Май да. Нещо излезе.
- Да бе, естествено. Ти си се изпикал в нея бе, Ред!
- Глупости!
- Как се казваше момичето?
- Бети Ан.
- Мамка му - обади се момчето, което твърдеше, че е чукало на седем. - И моята се казваше Бети Ан.
- Ебати курвата - отсече Ред.
_________

Анонимен каза...

:) :) :)