Бленуващите кристали

Бленуващите кристали

Теодор Стърджън

Човешката Библиотека

108 страници

8 лева

Започваме с корицата, криволичим покрай хора и кристали и свършваме с друга книга на същия автор.

Новината е от неприятните: корицата не е хубава. Много синьо и дразнещо двуизмерна картинка с цветово решение от пети клас. Бих казал, че е 'детска', но дори детските книги имат по-привлекателен вид. В комбинация с нечетливия шрифт на задната корица, положението става много неприятно за читателите, за издатели, пък и за самия Стърджън (нали всеки разказва, за да бъде чут?).
Потенциалният читател, който се лута из рафтовете в кнжарницата, би се казал, че преводът, редакторската работа, пък защо не и самият текст отговарят на външния вид на книгата. И би сгрешил, обаче каруцата вече ще е на таван.
Вярно, корицата не е най-важното в една книга. Но книгите се продават в книжарници, където хората ги оглеждат, разгръщат и преценяват. Има ли поне една причина да избереш лице за книга, което, дори не знам дали да се извиня, не става?

На запад от българо-сръбската граница книгата изглежда така, така и така.

От книгата блика доброта. Не го казвам заради пълния с производни на думата 'човек' увод. Наистина книгата е за доброто у хората. Обикновената история на момчето, което бяга от дома и заживява в цирк, пълен с чудаци, пасва на лесно доловимото съпоставяне (любов-омраза, нормален-ненормален) и резултатът не закъснява - на злото, което иска да унищожи всички хора, се протипоставя човеколюбието и доброто. Свикнали сме със Злото и не си задаваме въпроси за произхода му (но лесно си обясняваме развитието му в благотворната почва на властта), а Доброто просто е 'правилно'. Някак не разбрах ролята на музиката и книгите за изграждането на истински Човек, но да обичаш и ненавиждаш, виж, това да.

Моята представа за добро (и зло, за да се откроява границата) и човешко не е толкова еднопосочна. Много лошият срещу пламъчето доброта в сърцето на по-слабия? Не.
Трябва да има битка вътре в теб, трябва да е ясно защо и как правиш избора, каква е средата около теб. Просто позициониранeто 'черно срещу бяло' придава един по-приказен, наивен облик. Сега се сещам, че ако трябва да посоча книга, в която има всичко по темата, пък и не само, ще е Черният обелиск. Ти, който още не си я чел, засрами се!

Ако аз трябваше да позиционирам "Бленуващите кристали" в някоя възрастова група, бих избрал учениците от 15 до 18.

Не че някой ме пита.

Сюжетът е семпъл, героите се помнят (поне 2 дни след прочит, гарантирам), чете се лесно. Дочуха се гласове за невероятния стил на Стърджън, но и тук, и в разказите от Върховният егоист, като че ли няма кой знае какви поводи за това. Май, май.

"От кръвчицата ти", например, е много по-силна книга. По-истинска, по-плашеща, по-интересна, по-въздействаща. Препоръчвам я на всички, а пък след вълнуващия финал като ви се гади, не го приписвайте на мен, а на Стърджън. Там е силен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - панци