Възвишение

Възвишение

Милен Русков

ИК Жанет-45

13 лв.

Искам да ви убедя, че трябва да я прочетете, защото е великанска книга.

Обаче не е лесно да започна дори.

Няма с какво да сравня "Възвишение".

Няма смисъл да пиша "уникална", "задължителна" и "събитие", защото е изтъркано, въпреки че книгата изпълва тези думи със смисъл.

Няма да е достатъчно да подхвърля няколко откъса - все едно да описвам перфектната жена със снимка на ухото й (което не е лоша идея, като за начало)

Няма да мога да ви обясня какъв е езика на книгата, защото звучи като глас - жив и неподражаем, и те кара да говориш като него, и да мислиш като него.

Няма и да ви оставя да се откажете, защото си мислите, че е трудно/неприятно да се чете текст, който изглежда по възрожденски отживял и изпълнен с диалекти.

1972 г. помните ли какво е станало? Няма значение, това не е книга за историческите дати. Нито пък е поредната героична, излъскана история в тона на училищните учебници.

Това е книга за човешкия мироглед. И точно защото главният герой е Гичо от Котел - малко абаджия, малко обирджия, малко революционер и човек на Делото отпреди 140 години, извисяването се усеща така осезаемо.

Това е една комична книга за теб в друго време. Много смешна, много истинска и много трудна за писане. Като теб самия.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/10 - Мисли малко!

Изпитание

Изпитание

Цончо Родев

От време на време налитам на Историята, моментът винаги е точен.

След Освобождението в България ври и кипи. Но вие не помните нищо по въпроса, защото в училище беше скучно. Кабинети, председатели, партии, оставки. Манджа с грозде, всичко с всичко накуп. Така Историята не е интересна. Така е само фактология, от която зависи някаква оценка. А хората са само имена с две години в скоби.

Толкова много може да се прочете и разкаже за Съединението и Сръбско-Българската война, че ме е яд да научавам разни неща 15 години след последния ми час по История.

Иначе "Изпитание" е роман с няколко сюжетни линии, които са чудесно вплетени в достоверни събития - хора, срещи, решения, битки. И любов, и дълг, и романтика в кръв.

Какво се случва в Източна Румелия преди Съединението и как гледат на това политиците и Княза? Защо Русия е против, а Сърбия потрива ръце? Как се побеждава във война с ниски залози и какво може да накара хора да ходят в несвяст повече от 130 км. за по-малко от 2 дни? Къде Случайността помага и кога си прибира вересиите? Колко велики са Великите Сили и кой се съобразява с тях?

Книгата е доста обемна и в разгара на бойните действия четох до 5 сутринта, не ми се беше случвало от много години. Страхотно усещане, намигване от едно време.

Сега ми се чете още. Защото си припомних това онова и знам, че част от капитаните, които заедно победиха, после стават врагове, и се изправят един срещу друг. Има и разстрели, и въобще.. в България продължава да ври и кипи.

Знам, че в Историята патриотизмът вирее добре. Национализмът също. Доколко тогава мога да се доверя на книгата? За себе си реших - много. Не защото настръхвах посред нощ и не защото описаните събития са едни от малкото, в които народът е имал по-тежката дума от тази на политиците.

За себе си ще се опитам да преценя къде нечие геройство или глупост са преувеличени. Знам, че не може враговете винаги да са подли и коварни, а ние - хитри стратези.

Препоръчвам книгата горещо, намира се онлайн.

Магьосникът на Фараона

Магьосникът на Фараона и други истории

Петър Тушков

free e-book

Нямаше да си правя труда, ако не исках да се похваля, че нещо кратко, българско и електронно ме извади от унеса. Случи се така: върху мен се сипеше летаргия на парцали, обаче изневиделица изскача сборник с фантастични истории. Качвам на четеца и започвам едва-едва. Стил, казвам си. Влизам в ритъм. Два от разказите чета повторно. Един от тях - 3 (три) пъти.

Имам силни притеснения, че всичко написано ще се сведе до ПРОЧЕТЕТЕ ПОНЕ "ОТДЕЛ 3"!!! Затова да ви кажа първо за него.

"Отдел 3" е фрапиращо добър. Колкото кратък, толкова и изпипан откъм атмосфера, герои и сюжет. Страхотен баланс между действие и пряка реч, нищо излишно, нищо забравено.

Соц. агентурната мрежа в модерна и все пак старомодна България, която се бори с класовия враг и странна биологична зараза. Сива ретро атмосфера на държавни учреждения, в които кипи съгласувана с големия руски брат дейност. Дейност био-технологична и охранителна.

Модерна фантастика в минала епоха, сякаш някой милиционер гледа 28 дни по-късно на черно-бял телевизор. В черна Волга.

Най-благородно завиждам на Тушков за темпото, в което води разказа. Думи, действия, среда, всичко в синхрон и неоклонно към финала, където човек се усеща за някои кукички. Ако трябва да изфабрикувам някакъв минус, това ще да е липсата на 1-2 изречения в определен момент, където понесеният в сладък галоп читател може да пропусне важна информация.

"Магьосникът на Фараона" е вторият в личната ми класация. Съвсем различен изказ, все така обран и точен. Правилните малки фойерверки на подходящите места.

Имам леки подозрения, че изпуснах нещо важно, но въобще не ми пука. Написан е страхотно, а накрая се почесваш бавно и се питаш за цената на живота и надценката за количество.

Остават "Контакт", "Всички рози в Галактиката", "Машината за време на Разцветников" и "Жонгльорът на бензинови резачки от Кейптаун". Много различни и все по любими теми, някои по наш вкус, други - по чужд. Последният споменат разказ за мен все пак си остава експеримент, нещо като много лично упражнение върху изникнало в съня ти страхотно заглавие.

За сборника е писал и Цонко, описал е нещата по-ясно и по-хубаво.

Сборникът е безплатен, в сайта на автора е обяснено как да се сдобието с него - eet-live.com. Адмирациите струват $0.99, аз изръкоплясках с извънредна радост.

Препоръчвам и подканям!

"Отдел 3" заслужава
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/7 - личен състав!

7 книги накуп

В последните много месеци: немного четене, още по-малко споделяне.

Накратко:

Черният отряд: нови три тома

Бялата роза

Сенчести игри

Стоманени сънища

Все така мъжарско, кърваво, кално и смъртносно. Когато всички други книги изглеждат мудни, банални и скучни, човек има нужда от нещо бързо и интересно. Ако ще и да е фентъзи-ментъзи. А тук "ментъзи" почти няма, защото приказната романтика липсва. Или е била затрита гадно и мимоходом още в началото.

Всичко в поредицата се обърна с краката нагоре. Познатите герои измряха. Отрядът оредя. Добрите и лошите смениха местата си.

Новите приключения пасват идеално в отдавна оставени отворени вратички. Продължавам бавно и без да бързам. На юг.

8/10

Фантастичният господин Фокс

Роалд Дал

Имаш си племеница, купуваш й книга, четеш я първо ти.

Струва ти се не много детска с всички тези кражби и убити пуйки. Писана е през 1970г., по онова време не са ли ценяли поучителните истории? Явно не. Виж ти, колко забавно се получава.

Много хубави илюстрации.

Много хубав филм по книгата.

И хубава книжка, разбира се. Богис, Бънс и Бийн са гадни (и грозни, и скръндзи), защо да не бъдат изработени?

2/3

Зимаджията

Тери Пратчет

Нова книга от поредицата за Тифани. Всичко, което съм казал за Шапка от небето, важи и за тази. Умна и топла. Мъдростта е преведена на езика на малко момиче.

Ако имате дете в 4-5 клас, дайте му да я чете. Ако не чете, го набийте.

1/1

Меко слънце

Мария Донева

Нямам представа как се пише за поезия, особено ако си я чел преди почти година. Купих си я от една галерия, в която продаваха и книги. Май и вино.

Четох я на поне три различни места. Едно от нещата - на глас!

Та, как се пише за поезия?

С такъв цитат?

Христос възкресе за добрите,

за влюбените във жените си,

за работливите, за кротките

и за самотниците с котките.

Но и за тъпите, за злите,

за подлеците и крадците,

и за живеещите в грях.

И всъщност - най-вече за тях.

Или с линк към блога на автора?

5/6

Разлики

Горан Петрович

Сръбска сладкодумна носталгия. Не помня сюжета, а и се съмнявам, че някой от разказите имаше кой знае какъв. Помня едно кино и различните хора в него, всички затрупани от миналото и характерните си черти.

Спомените ти всъщност са история на времето, в което си живял.

7/12

Среща с Рама

Среща с Рама

Артър Кларк

Вече забравих преди колко месеца я прочетох. Помня колко смислена и лаконична е книгата. И колко въобрaжение може да се изсипе, дори когато трябва да спазваш всички физични закони на Вселената.

Огромен непознат обект се появява в Слънчевата система и приближава слънцето. Произходът му не е естествен, видно от перфектната цилиндрична форма с размери 50км. дължина и 20км. в диаметър. Хората не са сигурни дали цялата ситуация е закачливо намигване или тик, но решават да изпратят кораб, който да провери дали това е събитието на столетието или на събитието на хилядолетието. Кръщават кораба Рама.

Представете си, че влизате в мрака на такъв цилиндър. Сега си представете, че нещо започва да свети. И че няма никакво време, защото Слънцето е все по-близо, а заледеното море се връща към живот.

Стегнато, умно, смислено, логично. В мрака на Рама вселенските правила също трябва да се спазват. Променливата гравитация ще се отрази на физическата ви издръжливост, а метеорологичният модел на завихрящите се въздушни маси в сърцето на космически кораб не е майтап.

Препоръчва се на мислещи хора в научно-популярно настроение. Да се избягва от търсачи на високи литературни скокове.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - А, пасатите!

Сто години самота

Сто години самота

Габриел Гарсия Маркес

Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес

Хартиената кукла

Хартиената кукла

Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета