Фермата на животните

Фермата на животните

Джордж Оруел

ик Фама

111 страници

цена 7 лева

Една вечер старият шопар на име Майор (по паспорт - Красавеца от Уелингдън) разказва необикновения си сън на всички животни във фермата на Джоунс.

Кучета, коне, овце и гълъби слушат в захлас за свободата и възможността да живеят истински в благоденствие, а не да само да съществуват в окаяното положение на роби. Човекът, казва тлъстият оратор, само консумира, а не произвежда. Без неговата тирания, другари, всички ще бъдем равни, ще работим за себе си и ще бъдем по-богати.

След няколко дни Майор издъхва кротко, оставил след себе си мечти и последователи. А съвсем скоро един непринуден бунт прогонва хората от фермата. Животните от Старото имение взимат властта в свои ръце.

Повестта е много кратка, при по-пестелив формат страниците могат да се намалят наполовина (или да се точно 42, да речем). Ясна и изнервящо реалистична, предпоследната книга на Оруел многократно е разнищвана. Прасето Наполеон е Сталин, Объл е Троцки - това май е ясно доловимо.

Уж свободната животинска ферма затъва в демагогия, удобна идеология и жестока борба за власт. Заповедите се допълват и изменят, неудобните се обявяват за врагове, информацията дезинформира. Манипулация, фалшификации, страх. Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.

Подмяната е толкова изнервяща. Болезнено изнервяща.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Никое животно да не пие алкохол без мярка

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - тактика, другари, тактика!

Само напред

Само напред
Майкъл Маршал Смит
ик ПАН
страници 281
цена 4500 лева




Още една порция Майкъл Маршал Смит. И за съжаление последна; на белия свят няма други негови фантастични романи.
Едно, две, три - и край! Нещо като Бари Хюгарт, но Смит поне не е теглил майната на всичко и всички и продължава да пише.

Има още една любопитна прилика между двамата - личното ми (дългогодишно и неволно) изследване на вкусовите рецептори у определен кръг читатели показа, че за най-добра книга на всеки от тези автори се смята първата прочетена.
Немного разтърсващото явление можем да обясним лесно с повтарящия се във всяка книга модел, който навярно грабва най-силно първият път.

И тук главният е единак, който си има вземане-даване с могъща организация. Докато се опитва да излезе от кашата и да разбере кой е отговорен за всичко, се сблъсква с котки, говореща техника (бяла и черна), паралелна реалност, кошмарни визии и тъмното си минало.
Фонът отново е футуристичен, любопитен и симпатичен. Мегаполисът е разделен на десетки Квартали според предпочианията на жителите им. В Цветния всичко е подчинено на цветовете - променящите цветовете си стени у дома и на улицата, терапевтичните програми във влаковете, облеклото. Червения е гангстерска зона, в която властва избуяващото иззад всеки ъгъл насилие, наркотици и секс. В Действения живеят, пардон - работят, работохолици, които не спят и не се хранят, за да се издигнат в йерархията. В Котки има само котки. В Стабилния управата лъже жителите си, че извън стените има радиационна пустиня, затова следващите 200 години трябва да останат на сигурно. Звук пък забранява вдигането на какъвто и да е шум на територията си. И т.н. и т.н.

Финалът не е типичен, някак странно до последната страница се излива миналото на героя, а самата сюжетна развръзка изскача от кутията бързо и само на половин страница. Последната страница.
Дотогава кошмарните картини от мястото, където всъщност се случват сънищата на всеки един от нас (всичко е обяснено в книгата) са обсебили всичко. Мрачно, сурово, странно.

Има и черен хумор.
Ако книгата беше моя, бих я раздавал. Тя обаче е на Копо, затова я пазя.

от днес въвеждаме и новата категория
ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Животът е един голям план Б.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - Книжарница Старк

Обитаемият остров

Обитаемият остров
А. и Б. Стругацки
издателство 'Христо Г. Данов'
страници 214
цена неизвестна




Покрай скоро появилия се филм изскочи и нова порция дискусии, свързани с "Обитаемият остров". Авторов замисъл, тълкувания, скрити послания, адвенчър срещу философия, многоластови (извинявам се за израза) герои, преоценени с времето идеи, крайъгълни камъни в руската фантастика и отправна точка в разбирането на много други книги на Стругацки.
Няма дим без огън. Проверих лично защо се вдига такава пушилка за Прогресорите и Странниците (както всъщност се казва и сборникът, съдържащ три романа), а пък и имах едно на ум с факта, че в "Звездите са.." и "Звездната сянка" Лукяненко се заиграва с темата и творчеството на братята по принцип.

Книгата става за четене от хора на различна възраст. Което си е важно предимство, защото немалко хора са се разминали със стойностни книги заради закъснение или прибързване.
По-младите, както може би и хората с прекалено високи очаквания ще видят само приключенската страна на нещата. А философски настроените (както и съвременниците на авторите) ще започнат да нищят посланията, да търсят метафори и маскирани възгледи.
Аз си взех по малко и от двете възможности. Друг голям плюс е, че книгата е съвсем подходяща за препрочитане, когато пък евентуално човек може да си вземе и по много.

Сюжетът накратко: младеж попада на чужда планета и се впуска в битката между воюващите страни. У него има много плам, идеали, лековерност, 'морето е до колене', приятелство, отговорност, собствено мнение, собствен възглед за нещата, непримиримост, желание, 'защо, по дяволите', кураж и т.н.
Типичен симпатичен младеж. Всеки някога е бил малко или много Максим (така се казва), така че е привлекателен образ.
Той е истински. Останалите са сиви. Като в истинския живот, нали?

"Хищните вещи на века" все пак ми хареса повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - 33 пъти