декември 29, 2009

Живак

живакЖивак

Амели Нотомб
ИК Колибри
цена: 12 лева
страници: 126 или 140




Всяка година Амели Нотомб пише по една книга. Всеки септември нейните почитатели се редят на опашка, за да се сдобият с новото бижу. Разбирам ги.
"Живак" е кратка книга. Интелигентна. И емоционална. Майсторски написана. Запомняща се.

Франсоаз, медицинска сестра от болницата в крайбрежния град Ньод отива на близкия остров, чийто собственик има нужда от специфична помощ. Неговата храненица е болна, но не всеки може да я доближи. Младата жена не трябва да вижда отражението на своето лице, защото е претърпяла ужасен инцидент в детството си.
Забранени са всички огледала, стъкла, отразяващи повърхности, метални прибори и съдове, легени и вани с бистра течност. На кея неколцина пазачи претърсват щателно багажа на пристигащите, дори на тези, които работят в имението от десетилетия.
Франсоаз решава да излъже за състоянието на болната, за да посещава острова ежедневно. Със себе си всеки път носи по един нов живачен термометър, чиято течност събира, за да създаде отразяваща повърхност...

Явно е възможно да се създаде книга, чийто главен герой не обсебва историята със своето минало, важност, възходи и падения, борби и мечти.
Франсоаз е читателят - разсъждаваща над ситуацията, находчива, умна, мислеща единствено за проблема, оглеждаща и усещаша го.
Ако приемем, че тя е главният герой, де.

Книгата има два официални финала, разделени с бележка от автора, който разказва как разклонението е било неизбежно. Понякога историите имат свой живот и като хората искат да го изживеят по различни начини.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - в пушилнята

ps весели празници, хора :)

декември 09, 2009

Шампионите

Шампионите
Георги Малинов
изд. terra fantastica
цена 8 лева
142 страници




Всъщност повестта "Шампионите" е около 120 страници, останалото място е заето от 2 разказа (непрочетени засега).
Така, повест е. Абсурдна, забавна, хапеща българското честолюбие. Според редакторът и пичовете в Сивостен, из книгата се усеща духът на Вонегът. На мен той ми е пресен - пресен, комай хуморът тук е от по-друг тип, повече сатира се усеща, повече авторова намеса.
Пасажите с операцаионните системи на хората, ъпдейтът и бъговете им са много Вонегътски обаче.

Няколко странни интернационални екземпляра се срещат в затънтено селце, намиращо се в една прастара държава, обхваната от деменция. Всеки от тях носи името на известна историческа личност, с която няма нищо общо.
Всеки от тях е шампион в това, с което се занимава.
Всички се крият.

Един от шестимата е извънземен. Шампион по имотни измами във вселенски мащаб. Ако го изключим от картината, повестта губи фантастичната си украса и се превръща в нещо като полит-соц-битова сатира.

Формата е несъизмерима, но Орфеус слиза в ада ми хареса повече.
Имаме си, значи, една добра и една много добра книга на Малинов в блога.