май 26, 2008

Книгата на черепите

Книгата на черепите
Робърт Силвърбърг
ик Бард
268 страници
10,99 лева




Какво ще си помислите (моля, да се отбележи множественото число и да стартират залагания дали съм възпитан/учтив или просто знам, че блогът се посещава от повече от един читател; край на повърхностните отклонения, книгата не го заслужава), ако не знаете кой е Силвърбърг, какво е Хюго и Небюла и непредубедено забележите: колекция 'фантастика'; номер 140+; заглавие като това; череп на зелен фон, около който пърхат насекоми?
Нещо като.. нали.
Недейте.

Това не е фантастика. Нито е лековато. Не е и поредното 'задъхано приключение', защото сюжетът почти няма значение. Пряката реч на места липсва. И всичко е насочено навътре, към личния микрокосмос, под черупката на четирима колежани, които правят пътешествието на живота си.
Но е интересно и се чете бързо. При мен по въпроса имаше проблем, тъй като изгубих книгата преди няколко седмици, а после я намерих, тя ме чакаше и събираше прах.

Разказът се води от четиримата, в първо лице, без нарочна подредба. Те са различни, обединява ги колежа, интелекта и идеята за безсмъртие, заради която пътуват към пустинята.
Подслушвах мислите им. Красиви, извратени, честни, лепкави, умни.

Двама ще живеят, двама ще умрат. Всеки ще се изповяда на приятел. Никой не трябва да си тръгва. Такива са правилата.
Оцеляха двамата, които вярват. Не е ясно какво спечелиха.
Загинаха закостенелите, тези с повече предразсъдъци, борещите се със/против себе си. Те изгубиха всичко.

Четях и се чудих дали Силвърбърг е толкова добър, колкото ми се струва. Или просто иска да ме впечатли, да ме убеди, че може да пише много добре, да се изпъчи с проникновените си, почти поетични мисли, да навре в очите ми думата 'екзистенциален' поне 30 пъти.
Реших: добър е. Много.

Връзки по темата:
авторът
интервюто
другото ревю
предговорът (+ малко от книгата)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - седемдесетарско

май 20, 2008

Гъмп & син

Гъмп & син
Уинстън Грум
ик Бард
стр. 223
цена: 6.00




Продължение на книгата, която не съм чел, но пък съм гледал филма. Е, как.
Май щях да я прочета преди години, но попаднах на екземпляр с липсваща кола, така че разумно отложих. Докато преди 2 дни не се наложи да търся нещо за из път.

Накратко: Форест Гъмп е глупав, осъзнава слабоумието си, но не се спира. Има уникален правопис. И подрастващ син. Съдбата му, ако беше личност, щеше да е икона в лудница.

Да отбелязваме нещата: (не е връх в хрумванията ми, но все пак)

бележка1 - мистър Грум май е искал просто да поизцеди още малко от идеята. Сигурно е успял, но в никакъв случай не е надминал екранизацията. Значи, цедил, цедил, a в устата остава възкисел спомен заради което.

бележка2 - въпреки прекрасния ритъм, с който се случват нещата, се натрапва един малко нелогичен преход от един в друг епизод. Т.е. - написано е приятно, но е пълно с бели конци. Постоянно се появява някой иззад ъгъла и кара Форест да пътува до другия край на света, за да: залови Саддам, ръководи корпорация, бъде Давид, играе американски футбол, бутне Берлинската стена, прави пари от свине, дегустира нова кока кола, омаже цял град с лайна, направи велик бизнес. Във филма нямаше такива груби подскоци от случка в случка и нещата някак следваха своя вътрешна логика. Идиотска, но да не забравяме за кого става дума.

бележка3 - очаквах повече от сина на Форест, т.е. - от Грум, който все пак решава кой и къде. Да, момчето е почти гений, но образът му се мярка само тук-там. И без това контрастът не винаги е приятен.

бележка4 - в края на книгата има 'сентенции', част от които са доста прилични. Например:

Не си купувайте дрехи и предмети, които не можете да си позволите, освен ако наистина не ги желаете.


Спокойствието е по-добро от малкото удоволствие.


Не се опитвай да се подстригваш сам.

И в общи линии книгата е добра, но неочаквано лековата и някак далеч на опашката след първата. Или, за да сме по-точни, след филма по първата.
Но да си идиот не е толкова зле. Стига да си добряк и да си мислиш, че правиш най-правилните неща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - циклопедично

май 08, 2008

Вила "Инкогнито"

Вила "Инкогнито"

Том Робинс
ИК Обсидиан
285 страници
8 лева




Този Том Робинс се оказа неочаквано добър и това ме накара да се чудя защо не съм го чел досега. Подозрително, подозрително.
Добре, може да не съм се возил на едно от най-щурите, шарени и странни влакчета на света, но въобще да не съм чувал за него?

Започваме с тануки. И Тануки. Разлика има и няма. Тануки идва на земята, ползвайки гигантския си скротум като парашут, започва да краде саке и да се сношава с жените. Много сериозно и ненаситно. Саке и жени. Просто е създаден за това.
После всичко се завърта около трима американски войници, които след войната във Виетнам остават в Лаос, някъде високо в планините, на място, което им дава всичко, от което се нуждаят. Официално са безследно изчезнали. От около 30 години.
За да стигнеш до вила 'Инкогнито', ти трябва хеликоптер или въжеиграч. Всичко останало е бездна.

И се втурваме. Покрай хиляди неща, луда мозайка, която се размазва, докато си във влакчето.
Фарс. Факт.
Секс, политика, религия, традиции, семейство, морал, наркотици, мистика, философия - има от всичко. Има и много Азия.
Имате шантава братовчедка, която мисли, че сатанинските секти са сладурски и отвлечените от тях се крият в имението на Хефнър? И тя е вътре.

Ако беше музикант, Робинс щеше да е рок звезда. Да се присмива на правителството си, да проповядва идеи, които карат хората да слушат в захлас, да говори открито за секс и удоволствие, за красота и пиене до зори след нечия смърт. Около него щеше да има жени и мъже и мъжете също ще са доволни, защото той не може да има всички жени, които го желаят. Пък и сигурно е пиян.
Този абзац стана малко съмнителен.

Да не забравя стила. Наситен, различен, забавен, значим.
Да, исках да отбелязвам култовите изречения, но забравих. Забравих ги и тях. За ваше съжаление.

Айде сега някой да ми се присмее, че не съм чел другите две издадени у нас книги на Том Робинс.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 56/61 - Елвисист с пейджър

ps - корицата и моят блог могат да ви откажат. бъдете силни. прочетете. и после голямото мерси.