Книгата на черепите
Робърт Силвърбърг
ик Бард
268 страници
10,99 лева
Какво ще си помислите (моля, да се отбележи множественото число и да стартират залагания дали съм възпитан/учтив или просто знам, че блогът се посещава от повече от един читател; край на повърхностните отклонения, книгата не го заслужава), ако не знаете кой е Силвърбърг, какво е Хюго и Небюла и непредубедено забележите: колекция 'фантастика'; номер 140+; заглавие като това; череп на зелен фон, около който пърхат насекоми?
Нещо като.. нали.
Недейте.
Това не е фантастика. Нито е лековато. Не е и поредното 'задъхано приключение', защото сюжетът почти няма значение. Пряката реч на места липсва. И всичко е насочено навътре, към личния микрокосмос, под черупката на четирима колежани, които правят пътешествието на живота си.
Но е интересно и се чете бързо. При мен по въпроса имаше проблем, тъй като изгубих книгата преди няколко седмици, а после я намерих, тя ме чакаше и събираше прах.
Разказът се води от четиримата, в първо лице, без нарочна подредба. Те са различни, обединява ги колежа, интелекта и идеята за безсмъртие, заради която пътуват към пустинята.
Подслушвах мислите им. Красиви, извратени, честни, лепкави, умни.
Двама ще живеят, двама ще умрат. Всеки ще се изповяда на приятел. Никой не трябва да си тръгва. Такива са правилата.
Оцеляха двамата, които вярват. Не е ясно какво спечелиха.
Загинаха закостенелите, тези с повече предразсъдъци, борещите се със/против себе си. Те изгубиха всичко.
Четях и се чудих дали Силвърбърг е толкова добър, колкото ми се струва. Или просто иска да ме впечатли, да ме убеди, че може да пише много добре, да се изпъчи с проникновените си, почти поетични мисли, да навре в очите ми думата 'екзистенциален' поне 30 пъти.
Реших: добър е. Много.
Връзки по темата:
авторът
интервюто
другото ревю
предговорът (+ малко от книгата)
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - седемдесетарско
Робърт Силвърбърг
ик Бард
268 страници
10,99 лева
Какво ще си помислите (моля, да се отбележи множественото число и да стартират залагания дали съм възпитан/учтив или просто знам, че блогът се посещава от повече от един читател; край на повърхностните отклонения, книгата не го заслужава), ако не знаете кой е Силвърбърг, какво е Хюго и Небюла и непредубедено забележите: колекция 'фантастика'; номер 140+; заглавие като това; череп на зелен фон, около който пърхат насекоми?
Нещо като.. нали.
Недейте.
Това не е фантастика. Нито е лековато. Не е и поредното 'задъхано приключение', защото сюжетът почти няма значение. Пряката реч на места липсва. И всичко е насочено навътре, към личния микрокосмос, под черупката на четирима колежани, които правят пътешествието на живота си.
Но е интересно и се чете бързо. При мен по въпроса имаше проблем, тъй като изгубих книгата преди няколко седмици, а после я намерих, тя ме чакаше и събираше прах.
Разказът се води от четиримата, в първо лице, без нарочна подредба. Те са различни, обединява ги колежа, интелекта и идеята за безсмъртие, заради която пътуват към пустинята.
Подслушвах мислите им. Красиви, извратени, честни, лепкави, умни.
Двама ще живеят, двама ще умрат. Всеки ще се изповяда на приятел. Никой не трябва да си тръгва. Такива са правилата.
Оцеляха двамата, които вярват. Не е ясно какво спечелиха.
Загинаха закостенелите, тези с повече предразсъдъци, борещите се със/против себе си. Те изгубиха всичко.
Четях и се чудих дали Силвърбърг е толкова добър, колкото ми се струва. Или просто иска да ме впечатли, да ме убеди, че може да пише много добре, да се изпъчи с проникновените си, почти поетични мисли, да навре в очите ми думата 'екзистенциален' поне 30 пъти.
Реших: добър е. Много.
Връзки по темата:
авторът
интервюто
другото ревю
предговорът (+ малко от книгата)
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - седемдесетарско