Изпитание
Цончо Родев
От време на време налитам на Историята, моментът винаги е точен.
След Освобождението в България ври и кипи. Но вие не помните нищо по въпроса, защото в училище беше скучно. Кабинети, председатели, партии, оставки. Манджа с грозде, всичко с всичко накуп. Така Историята не е интересна. Така е само фактология, от която зависи някаква оценка. А хората са само имена с две години в скоби.
Толкова много може да се прочете и разкаже за Съединението и Сръбско-Българската война, че ме е яд да научавам разни неща 15 години след последния ми час по История.
Иначе "Изпитание" е роман с няколко сюжетни линии, които са чудесно вплетени в достоверни събития - хора, срещи, решения, битки. И любов, и дълг, и романтика в кръв.
Какво се случва в Източна Румелия преди Съединението и как гледат на това политиците и Княза? Защо Русия е против, а Сърбия потрива ръце? Как се побеждава във война с ниски залози и какво може да накара хора да ходят в несвяст повече от 130 км. за по-малко от 2 дни? Къде Случайността помага и кога си прибира вересиите? Колко велики са Великите Сили и кой се съобразява с тях?
Книгата е доста обемна и в разгара на бойните действия четох до 5 сутринта, не ми се беше случвало от много години. Страхотно усещане, намигване от едно време.
Сега ми се чете още. Защото си припомних това онова и знам, че част от капитаните, които заедно победиха, после стават врагове, и се изправят един срещу друг. Има и разстрели, и въобще.. в България продължава да ври и кипи.
Знам, че в Историята патриотизмът вирее добре. Национализмът също. Доколко тогава мога да се доверя на книгата? За себе си реших - много. Не защото настръхвах посред нощ и не защото описаните събития са едни от малкото, в които народът е имал по-тежката дума от тази на политиците.
За себе си ще се опитам да преценя къде нечие геройство или глупост са преувеличени. Знам, че не може враговете винаги да са подли и коварни, а ние - хитри стратези.
Препоръчвам книгата горещо, намира се онлайн.