януари 28, 2011

Москва - Петушки

Moсква - Петушки

Венедикт Ерофеев







Поема в проза.
Такъв етикет е сложил на повестта някой сведущ по лирическата и литературната като цяло теория. Звучи претенциозно и като нещо от задната корица, oбаче като се замислиш - явно става дума за красив разказ в стихове, но без стихове. Ритмичен и плавен, задушевен и въздействащ, но без рими. Привлекателно, м?

В повестта се разказва за Веничка Ерофеев, пропаднал несретник и абсолютен пияница. Ако играеше футбол, щеше да е плеймейкър в идеалния отбор на ШЛ, но с развод, висящо дело за нарушаване на обществения ред и пропусната дузпа на финал.
От всяка страница се лее алкохол, всеки абзац мирише на спирт. Животът е пречупен през полупразна бутилка водка. А историята сякаш е стих, леко написана, човечно разказана и не ти се иска да стигаш края, защото там има махмурлук или нещо по-лошо.

Главният герой пътува от гара Москва към гара Петушки, където го чака жена и (чуждо) дете. Алкохолът поддържа всички случки на границата между приключенията и унеса, между сълзите от смях и сълзите от мъка.
Веничка се налива без умора, брои гарите, изброява рецепти за коктейли и разказва за миналото и бъдещето.
И уж не се случва нищо, а е толкова, толкова добре написано. Стилно, възпитано, добродушно. И някак нехайно брилянтно.
Поема в проза. Поема - пиянска и безпътна, и без рими - но все пак.

Повестта се намира в Читанка. И добре, че е така, защото иначе никога няма да я прочета и да потърся за българско издание, каквото за щастие се намира - корицата по-горе е от него. В сборника се намират и други неща на Ерофеев, така че ще си го купя.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/12 - бяло десертно

януари 09, 2011

Стрелата лети

Стрелата лети
Андрея Илиев
изд. е-Книги
194 страници
цена: 2.40 лв.





След като се попреситих на документални исторически книги, време е за исторически роман.
Писан преди повече от 20 години, но неиздаден заради един забавен и знаков за времето си случай, "Стрелата лети" най-накрая вижда бял свят. По възможно най-съвременния начин - в електронен формат, директно от сайта на E-knigi.net за 2.40 лв.

За Андрея Илиев съм писал доста (това, това и това), заради което и бях сигурен, че не може да ме изненада. Но - както твърди старата пакистанска поговорка - фиданката е само един кръг от дебелото дърво.
Изреченията са по-дълги, но все така бързи, разбираеми и въздействащи. А описанията са по-емоционални, много точни и създаващи ясни образи. Явно на младини авторът е пишел по малко по-различен начин.

Хан Омуртаг е твърдо решен да превърне България, която прилича на бивакуващ военен лагер, в просперираща в мирно време държава. За тази цел една от задачите се пада на копанът Окорсис, който трябва да отиде в Ателкуз. Това е област нейде на север от Черно море (по спомени), където разнолико сборище от славяни живее между българската държава и хазарския хаганат. Целта на Окорсис е да присъедини приятелски настроената територия мирно, деликатно, но твърдо.
До Окорсис стоят два важни образа - младият багатур Ославна и възрастният Добрента. Много хубаво и на място се появяват те, като началото и краят на пътя на всеки мъж. Единият - с младостта и желанието си да се докаже, да живее, да усеща. Другият - с тежката корона на опита и тъгата в очите на прозорливите.
Има битки, има интриги на високо ниво, предателство, любов и хубав финал. И много интересни неща за България от онова време. Много далечна, много различна. (времето размива ли кръвта?)

Всичко това прочетох на най-хубавия коледен подарък - Kindle. Белобрадият старец уцели десятката, а с него и аз.
Устройството е удобно, леко и с чудесен дисплей, който наподобява истинска хартия. Евентуален спор "за" и "против" електронните рийдъри можем да водим, но имайте предвид, че аз също се кълнях в книгата, аромата на хартия, прелистването и усещането на приятната тежест в ръката през дъждовен следобед. С Kindle просто е по-удобно, по-лесно и по-бързо.

януари 04, 2011

Малкия брат

Малкия брат
Кори Доктороу
ик Бард
страници 318
цена 11.99 лв. (под наем от копо)




Когато някоя книга "отлежи" твърде много след прочитане, впечатлението от нея започва да се вкисва и изветрява. Четох я преди 2 месеца и ми хареса, но как точно да разкажа за нея - не е ясно. Миналата година си беше за миналата година.

Жанрът е фантастика. Времето - в много близкото бъдеще, почти настояще. Сцената е Сан Франциско. Главният герой е момче, което разбира от компютри и мрежи. Проблемът му е, че не иска да живее в свят, в който всеки е третиран като заподозрян и бива следен. Приятели - съученици и анонимни потребители на параноична мрежа. Врагове - държавата в лицето на федерална служба за сигурност.
Автор е известен с позицията си за авторското право в мрежата и още куп други неща канадец. Стилът е лек, бърз, на места постен. Информация в книгата има немалко, особено за неизкушените от мрежовите технологии.

Книга за свободата, силата и слабостта на заобикалящите ни технологии.

Докато я четях, си мислех да я препоръчам на Григор Гачев. Мисля, че ще му хареса.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - nintendo time mark