Императорската перла

Императорската перла
Робърт Ван Хюлик
трудното издателство
192 страници
5.99 лева





Чете ли ви се хубава книга за древен Китай? С криминална загадка, мистерии, запомнящи се герои, изпипани диалози, качествен хумор и финал на място? Нещо, което ще ви хареса и ще искате още и още?
Купете си тогава някоя от трите книга на Бари Хюгарт и няма да съжалявате. Освен заради факта, че са само три.

А пък "Императорската перла"... Ами, обикновена книга. Няма да я запомня с нищо. Кражби, убийства, измама, похот. Нещо като средняшките романи на Чейс, но на друго място и по друго време.

Господарят Ли е в пъти по-голям от Магистрата Ди, така да знаете.
Много повече инфо за ван Хюлик - в Сивостен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - Ли > Ди

Самотните вятърни мелници

Самотните вятърни мелници
Станислав Стратиев
70 страници, 11 разказа
12.99 лв. за целия сборник (над 700 стр.)




Четях тези разкази и си спомнях за моето детство.
Чудих се как точно да ви опиша усещането, затова само ще се опитам да изброя какви спомени извикаха в главата ми тези редове. Набързо:

сладко от вишни върху палачинки
развалената водна помпа до бараката
ракетата, конструирана от арматура и негасена вар
прашката със стрели
разходка на кучето в пороен дъжд
хляб, масло и цял домат
пирони за колибата в гората, скрити в багажника на колелото
септемврийски плаж
военна димка в ресторанта
футбол на игрището по тъмно
излет на палатки с капки за разширяване на зениците
първата бутилка вино
непознатият, който заспа върху нажежена огнеупорна тухла

и още, и още..

Страхотни разкази, написани по прекрасен начин.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - Човекът, който не лъже

Пътешествие без куфар

Пътешествие без куфар
Станислав Стратиев
"Народна младеж" 1972
89 страници
0.23 лв.




Досега не бях чел Стратиев и, честно ви казвам, малко се срамувам от тоя факт. Обаче има време да се поправя.
Напишете името му в Google и прочетете повече. За живота, творчеството и думите, които другите са изговорили след смъртта му.
Аз доскоро не знаех, че той е сценаристът на "Оркестър без име".

"Пътешествие без куфар" е повест за деца. Или поне така е известна. Критиците обаче твърдят (и аз съм склонен да се съглася), че подобни творения са били удобни ниши за неудобните автори, където те могат да викат спокойно.

Историята е важна, но тук по-важни са приказните герои - одухотворени животни, растения и създадени от човека предмети.
Участват: кучето Петър М. Гемишев, крушата Рагаца, Френското грозде, врабчетата, Иванка Стоянова Милева - божа кравичка, Плашилото, мечето Светлин, ананасът Атанас, шосето и т.н. и т.н.
Всички герои притежават определени човешки качества и изразяват конкретен социален архетип, добре известен характер - лицемерът, снобът, подрастващия (който иска да падне по-далеч от корена си), скандалджията, влюбеният и т.н.
И всичко това - с тъжно-весели препратки към живота на фона на сменящите се сезони и неспирния житейски цикъл.

Пиесата "Пътешествие без куфар" можете да прочетете съвсем безплатно и законно тук, от личната колекция на режисьора.
Други текствове от автора - в litclub.

С тая книжка заспивах с умивка няколко вечери. Препоръчвам ви я.
Та така.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - ех, Париж...

Кафка на плажа

Кафка на плажа
Харуки Мураками
ИК "Колибри"
14 лева
611 страници





Така, този път ще бъде трудно.

Започваме с неоспоримия факт, че това са най-бързо (най-жадно) прочетените от мен 600+ страници в тоя живот. Иначе дебелите книги ме обезсърчават и ме карат да си повтарям, че големите истини всъщност са прости и кратки.

Купих и прочетох книгата поради няколко причини:
Кънтящи отзиви от читатели и критика, съвременна, японска, оценка 5 от 5 в sfreviews наред с Ендър, Стрейндж и Норел, Хари Селдън и Били Пилгрим. Плюс Световна награда за фентъзи за 2006, която по принцип ме покъртва, защото е давана на това, пък и на това.

Историите в "Кафка на плажа" са две. Първоначално далечни, после привличащи се, преплитащи се и накрая заглъхващи близо една до друга.
От една страна това е историята на Кафка Тамура, момчето което бяга от дома на петнадесетия си рожден ден. Холдън щеше да каже, че има малко плява от рода на "Дейвид Копърфийл", а някой друг - че има нещо от Селинджър или кой да е друг автор, който е писал как пубертетът и животът правят някой момък обикновен, но някак специален.
Кафка иска да е най-коравото петнайсет годишно момче на света, иска да избяга от баща си и неговото проклятие, че ще го убие и ще спи с майка си и сестра си. И той не знае какво точно иска, но в това му е чара, нали?
Ето го и Наката. Култ, култ, култ. Възрастен старец, който като ученик изпада в кома при странен инцидент и оттогава е слабоумен. Но не точно. Умее да говори с котки и да кара небето да изсипва риби и пиявици. Празен отвътре, нопоколебим, мъдър по един особен, пасивен начин. По-симпатичният образ в книгата.

Според официални данни издателите на Мураками са създали сайт, в който той отговаря на читателски въпроси. Били са около 8000, а той отговорил само на 1200. Изненадан съм, че не е имало повече. И жалко, че не разбирам японски, иначе и в тоя момент щях да търся директни отговори.
Защото, както беше писал някой, тая книга е като филм на Линч. След финала не си разбрал почти нищо, но си зашеметен.
Имало е история, но е свършила някак преждевременно, мътно, недоизказано.

Това е книга за бягството, търсенето, спомените, съзряването, пътя, началото и края, предопределеността и още много подобни категории. Много. Книга за живота през призмата на различни животи.
Мураками гради загадки и строи лабиринти, чиито тайни остават недоизказани. "Кафка на плажа" съдържа не една гатанка - казва той, - но аз не давам отговори.
Едно хубаво интервю с автора (на български) - тук.

От друга страна недоумявам защо на книгата се лепят етикети "фантастика" и "фентъзи". Цялата тая работа с етикетите е малко кофти, да, ама нали идеята е такава.
"Кафка на плажа" е книга за съвременна Япония, просмукана с фолклор, митология, мистицизъм, еротика, мистерии и загадъчност, и десетки препратки към изкуство от различни епохи.
Плюс типични поп елементи, измежду които някои ти се нравят, а някои - не. Както трябва и да бъде. Да слушаш Принс по десет часа на плейъра - оопа, не, мерси.

Нещото, за което могат да се кажат само добри думи, е начина, по който Мураками пише. С прости изречения, подробно и последователно. На места прекалено описателно, но четивно.
Това е една от причините да прочета книгата така лесно. Лесно и бързо. И някак завладяващо и обещаващо, и хипнотично.
Другата причина е, че в историите на Кафка и Наката имаше загадка. Аз обичам загадките и искам да ги видя разплетени. Обаче уви. Има гатанки, но няма отговори.

Не знам дали ще прочета други книги на Мураками. Сигурно. Но не скоро.
Още материали по случая: демокрация, култ.бг.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - лабиринт

Идору

Идору (Idoru)
Уилям Гибсън
ИК "Квазар" 2002
298 страници
7.99 лв.




Това според мен е фантастиката, която гледа смело в бъдещето и не се опитва да избяга от реалния ход на нещата из далечни планети и космически кораби, които - признавам си, - имат своя 'класически' чар.
Опитвам се да си представя светът, в който живеем, след 20 години. В него няма контакт с извънземни, нито пък живот на Марс. Няма и свръхсветлинна скорост. За съжаление.
Има компютри и хора. И бизнес. И всичко онова, което следва от тях.

Дали всеки роман, в който става дума за близкото бъдеще, е киберпънк, не знам. Сигурно не; сигурно са възможни катаклизми и изненадващи обрати, които ще ни бутнат в друга посока и посткатастрофичните истории ще се окажат пророчески.
Но ако трябва да заложите, какво бихте избрали - обречените на възход високи технологии, чиито пипала са навсякъде в ежедневието, или разтърсващи новини от SETI някой понеделник, докато си миете зъбите?

(в антракта - "Киберпънкът - висша форма на реализъм"от Иван Попов)

Преди няколко години пробвах да прочета Нийл Стивънсън, но не успях.
В сравнение с него, Гибсън е поет.

Историята:
Колин Лани е човек, който вижда разни неща в масивите информация. Обучен от група французи (страстни фенове на тениса) и в следствие неясни опити в държавното сиропиталище преди години, той се е превърнал в човек с рядка дарба. Интуитивен ловец на информационни модели, които отделните индивиди създават по невнимание в мрежата, докато извършват ежедневната си дейност. Работи в "През ключалката", наблюдава потенциални знаменитости, анализира действията им и търси нодалната точка, където натрупаните данни подсказват нещо повече от привидното. Забърква се в (само)убийство и отлита за Япония, където е нает от екипа на Рез - певец в мегаизвестната група Ло/Рез.
Чиа е момиче от Сиатъл, член на местния фенклуб на Ло/Рез, което е изпратено в Токио, за да провери на място слуховете, че Рез ще се жени за идору Меи Тоеи.
Идору е виртуален продукт, несъществуваща реално медийна звезда, музикален идол, информационна личност, която живее във виртуалната среда и реалността. И май наистина е жива.

По-голямата част от действието се развива в Япония, където нанотехнологии възстановяват града след земетресение. Новите сгради изникват от нищото, като разтапяща се свещ, но в обратен ред.
Техническите термини (книгата е писана през 96-а и десетина години след това един нормален човек би трябвало да схване по-голямата част тях без особени проблеми) контрастират с изискани и донякъде екстравагантни описания.
Главните герои са няколко, а второстепенните - около половин дузина. Въпреки това нито един образ не е претупан, набързо обрисуван или просто закачен за другите като пълнеж.
Диалозите са естествени и думите звучат като изречени от хора, а не от артисти в театъра. Действието е динамично, нещата се случват бързо и нищо повече не може да се каже по въпроса.

Сега съжалявам, че не си записвах всяка отделна теория, футуристична визия или просто идея, които ми направиха впечатление. Те са много.
Ама пък така щях да ви разваля удоволствието, тъй като знам, че ако не сте чели книгата, ще си я намерите още утре и ще я прочетете. Защото си заслужава.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - БЛЕКУЕЛ-ПРЕЗИДЕНТ!!!