май 24, 2011

Денят не съмва за нас

Денят не съмва за насДенят не съмва за нас
Робер Мерл







Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.

Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава?
Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница.
Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си.
Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?

Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата.
Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера?
Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.

Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света.
А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването.
Няколко мисли за света и много звезди в небето.

Чудно!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - две петлета

май 11, 2011

Черният отряд

The Black Company

Glen Cook / Глен Кук







Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?

Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н.
Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал.
И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".

Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член.
Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си.
Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера.
Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!

Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н.
Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач.
Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.

Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам.
Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията.
Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската

май 10, 2011

Кървава музика

Кървава музика
Грег Беър








В такива книга се вижда научното на научната фантастика.
И върви по-бавничко само в началото. Нататък четеш и пееш, и си мислиш, че вече си в час с генното инженерство.

Романът всъщност е канибализиран разказ, който на много хора се е сторил толкова идеен, че посъветвали Беър да го развие в роман. Речено - сторено, кой отказва на издател?
Саможив учен прави пробив в извънработно време, успявайки да създаде "умни" клетки, които с поведението си демонстрират интелект. Работодателите му обаче усещат, че се пързаля по опасна плоскост и го уволняват. При напускането си ученият успява да изнесе част от клетките, инжектирайки ги в собственото си тяло.
Това е частта, която е предвидима и пълна с много информация за ДНК, РНК, ензими, левкоцити и прочие понятия, за които които никой от вас не знае много.

Мислещите клетки завладяват тялото на домакина си. Внимателно, необратимо. Изчезват диоптрите, умората. После тялото започва да се променя - мускули, костна структура. Малките любопитковци искат да опознаят и другите хора. И са толкова добри в това, че разпространението им заприличва на чума, която обезлюдява Северна Америка за няколко дни.
Главен герой няма. Много хора се докосват до закадката, почти всички от тях биват трансформирани в нещо, което е или зараза, или откровение. Защото новите клетки не могат да мислят за звездите и космоса, а се вглеждат в човешкото тяло, навътре в микровселената, в най-малките частици. И откриват страхотни неща.
Цената е тотална промяна. Плашеща, безвъзвратна и трудно разбираема.

А, в книгата има и теоритична физика. Много интересно, между другото.

Препоръчва се само на sci-fi фенове. Неизкушените няма да открият нищо кой знае колко литературно, а сигурно няма да оценят научния елемент.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - нооцити

май 03, 2011

Да направиш пари

Да направиш пари

Тери Пратчет







Както намекнах преди време по повод Дребнио волен народ и Пощоряване - ик "Вузев" са или некадърни, или мързеливи, или и двете едновременно. Държат правата за златната мина Discworld и вместо бързо-бързо да издават всичко ново на обичан автор като Пратчет, те се туткат до безкрай, а накрая пускат тъпи преводи.
Народната любов (или недоволство, зависи от коя страна си) обаче не търпи вакуум. За пореден път доброволният труд на de Cyrvool доказва, че е когато си гладен, не се чудиш дали обядът е безплатен или не. Важното е да е на клечка.
Отново страхотен превод, отново радост от бележките под линия, писани от истински познавач.

След като изправи на крака Пощенската служба на Анкх-Морпорк, Олян Ментелик трябва да съживи и Градската Банка. По "молба" на Ветинари, разбира се.
Нефункциониращите и прашасали институции имат нужда от човек с престъпно минало и съвест. И стил.
Какво още е необходимо на един прохождащ банкер, освен усещането, че банките дават пари само на хора, които могат да докажат, че нямат нужда от тях?

Щом пощенските марки служат за разменно средство на пазара, то тогава... В Анкх-Морпорк е време за хартиени пари.
И ако някой от вас не се е замислял за същността и ролята на парите (или не го е учил в училище), ще разбере много по най-лесния и интересен начин. Какви са функциите им, кой гарантира за тях, кое ги прави това, което са? Златото в мазето ли им вдъхва живот или ръцете, през които минават?
Дълга тема финансова, а донякъде и философска.

Книга за парите, златото и града.
Когато ви говори умен човек, вслушвайте се. За Пратчет говоря, не за себе си.

Книгата може да се изтегли от тук. Първото цъкане не се получава, пробвайте пак.

Корицата горе е от изданието на английски, което притежавам. Това е за информация на онези, които ще крякнат, че съм пират. Какъвто в действителност съм.

Важна информация за неизкушените от Пратчет, както и за всички останали: инфографика за всички произведения от поредицата за Света на диска. Ясно, прегледно, много полезно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - число или номер?